Междузвездни войни – част 0

12 ноември 2016 г., 17:00
35682

Разсекретени документи показват, че след яростна битка срещу НЛО през 1942 г. над Лос Анджелис са пленени 2 извънземни кораба. Двама президенти на САЩ знаели за инцидента. Снимка: Ursatii / Shutterstock

През февруари 1942 г. Кати е млада преуспяваща дама, занимаваща се с интериорен дизайн, която е търсена от почти всички холивудски знаменитости. Живее в западната част на Лос Анджелис, недалеч от градчето Санта Моника. След обявяването на война на Япония сред жителите на Лос Анджелис цари страх от нападение на самолети от Страната на изгряващото слънце. Кати, както и хиляди други, става доброволка към местната противовъздушна отбрана.

 На младата жена обаче й предстои да изживее нещо много повече от японско въздушно нападение. Ударът идва наистина от небето. Кой обаче виси над сградите на Лос Анджелис  в далечната 1942 г., и до днес остава загадка. Или поне така се постарават да го представят американските власти, като придават на инцидента рутинна окраска, а всички подробности остават “строго секретни”.

Ранното утро на 25 февруари 1942 г. Два  месеца и половина след нападението на японците над Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. и влизането на САЩ във Втората световна война. Телефонът на Кати звъни по тъмно и я буди. Търси я отговорникът на противовъздушната отбрана в нейния район. Има въздушна тревога и той пита дали е видяла обект в небето близо до дома й. Кати отива до прозореца и поглежда нагоре.

“Беше голямо, направо огромно. На практика беше точно над моята къща. 

Просто си висеше там в небето и изобщо не се движеше. Никога не бях виждала такова нещо през живота си”, разказва по-късно тя.

Тъй като има въздушна тревога, осветлението в целия град е изгасено. Затова Кати, както и стотици хиляди жители на Лос Анджелис, вижда кристално ясно небесния гост. “Беше бледооранжево на цвят, едно от най-красивите неща, които съм срещала. Виждах го прекрасно, тъй като беше много близо”, разказва младата жена.

Прожекторите на противовъздушната отбрана вече са фиксирали непознатия обект в небето и го следват, докато той се движи съвсем бавно. “Военните изпратиха самолети и аз ги наблюдавах как се приближават на групи към непознатото нещо, а след това се връщат обратно. Имаше стрелба по него, но без никакъв резултат.”

Да ви звучи познато? Все едно, че гледате сцена от “Денят на независимостта”. Само че това не е филм, а самата действителност. Случва се пет години преди предполагаемата катастрофа на НЛО в Розуел, щата Ню Мексико.

Мнозина смятат, че началото на ерата на НЛО-тата е през 1947 г.,

когато летецът Кенет Арнолд вижда дузина светещи дискове над връх Рейниър в щата Вашингтон  и от разказа му се ражда терминът “летящи чинии”. През 1942 г. обаче хиляди наблюдават отблизо неидентифицираното летящо тяло над Лос Анджелис. Събитието често се споменава в уфологията като “Битката при Лос Анджелис”, смятана за най-сензационния и драматичен сблъсък с НЛО, който е регистриран досега.

Първите сирени в ранната утрин разбуждат целия град. Радарите са засекли, че се приближава по въздуха неидентифициран самолет. Много скоро всички светлини са изгасени и градът, току-що събудил се, потъва в мрак. Прожекторите на противовъздушната отбрана на 37. брегова бригада започват да шарят из тъмното небе и много скоро откриват неканения гост. Това, което се вижда, не е за вярване – огромен непознат кораб или нещо подобно на кораб, който си виси най-спокойно над града. За минути населението на цяла Южна Калифорния е на крака и гледа към небето. Хиляди виждат как

прожекторите са се събрали в сноп върху нещо огромно. 

Най-ясно летящият гост се наблюдава от градчетата Кълвър сити и Санта Моника, западно от Лос Анджелис.

Артилерията открива масирана стрелба по непознатия обект, очевидно е, че има много преки попадения, той обаче е невредим. 30 минути продължава обстрелът,  осколки се посипват по стотици домове, предприятия, че даже и по главите на самите хора. След като виси половин час над града, странният обект се оттегля сам, без всякакви поражения по него. След канонадата според едни сведения шестима души са загинали, ударени от осколки. Повечето данни обаче сочат, че само двама са ранени, но четирима други са починали от сърдечен удар или в катастрофи.

Пълното затъмнение над града продължава от 2,25 часа през нощта до 7,21 часа сутринта на следващия ден. Електричеството е изгасено практически в целия район от Лос Анджелис до границата с Мексико и от брега навътре до долината Сан Хоакин. Каква е равносметката? Не са пуснати никакви бомби отгоре, но и нито един самолет не е свален въпреки масирания артилерийски огън. Като по чудо има толкова малко  пострадали хора. Твърди се, че по НЛО-то са изстреляни хиляди снаряди, ефектът обаче е нулев. “Пукотевицата беше като за празника на 4 юли, но много по-силна. Стреляха като луди, но сякаш не можеха да го докоснат”, спомня си Кати, чиито свидетелства са едни от най-живите документирани разкази за странното събитие. Интересното е, че  

според нея към непознатия обект са излетели военни самолети, които са се върнали.

Според официалната версия на армията обаче  изтребителите са били поставени в пълна готовност, но не са излитали.

Какво правят хората долу през всичките тези часове? Повечето семейства се скупчват по верандите си да гледат пукотевицата или пък се събират на групички по улиците, което е в нарушение на забраните по онова време. Доброволците на  противовъздушната отбрана организират заедно с полицията движението по улиците. Те спират движещите се коли и ги карат да загасят фаровете и да паркират наблизо. Насочват пешеходците да търсят убежище, като им показват пътя с фенерчета. И това продължава часове наред. 

Има много свидетелства за битката. Тя е интересна с това, че е видяна и преживяна от хиляди хора, макар че не всички са на едно мнение какво се е случило и какво точно са видели. Затова и после има десетки различни версии за събитията през тази нощ.

Всички са единодушни обаче за няколко неща. След сирените хиляди светлини от прожектори, разположени в различни точки на града, започват да опипват небето. То е изпъстрено от

безбройните снаряди, които се взривяват един след друг в яркооранжево

красива, макар и зловеща гледка. Артилерията стреля по нещо или неща, които всички виждат, но интерпретират по различен начин. Обстрелът продължава доста дълго време, но не е свален нито един самолет.

Ето какво разказва мъж с инициали Н.С., който в паметната утрин през 1942 г. е бил на 14 години: ”Противовъздушните сирени ни събудиха в 2 часа през нощта. Наблюдавах със семейството си цялото събитие от големия прозорец на всекидневната, който гледа на запад към залива. След първоначалните сирени за кратко време настана тишина, а след това се чу тътенът от противовъздушния обстрел. Небето на северозапад бе цялото осветено от избухващите снаряди и търсещите прожектори. Действието се развиваше на юг покрай брега. Спомням си много добре, че прожекторите се събраха в сноп и осветиха долната част на някакви бавно движещи се

червеникави обекти, които явно летяха в определена конфигурация.

Те сякаш бяха в пълно неведение и недосегаеми за снарядите, които избухваха около тях. Още на времето доста се интересувах от авиация. Трябва да призная обаче, че ми беше адски трудно да определя какви летателни апарати точно виждам  - заради пукотевицата около тях, прожекторите, както и вълнението, което ни беше обхванало. В следващите дни бях много изненадан да науча, че след цялата тази канонада от земята няма никакви доказателства, че сме успели да свалим нещо.”

Скот Литълтън пък има други спомени за случката: “Тогава бях на 8 години и заедно с родителите ми живеехме в къща в Ермоса бийч, точно на брега на морето. Така че имахме отлична панорама към разиграващите се събития. Баща ми излезе, тъй като беше доброволец към противовъздушната отбрана, а ние с майка ми  наблюдавахме светещия обект, уловен в светлината на прожекторите. Той бавно прелетя над океана от северозапад на югоизток. Целият инцидент продължи около половин час, въпреки че не сме го мерили по часовник. На другия ден като всички деца и аз събирах парчета от шрапнели на брега на океана. Учудващо е, че толкова малко хора пострадаха от тях. Във всеки случай не си спомням да съм видял група от летящи тела, както твърдят други хора, по-скоро беше само едно с формата на ромб. Навремето

бяхме убедени, че това е бил японски разузнавателен самолет и че Лос Анджелис трябва да се стяга за голяма въздушна атака в най-скоро време.

Това обаче така и не се случи. По-късно всички ние очаквахме военните да ни кажат какво наистина е станало през онази нощ. Това обаче също никога не се случи...”

В края на Втората световна война Япония официално заявява, че не е пращала самолети в района на Лос Анджелис през тази нощ. По-късно обаче имало малки самолети на мисии над Сиатъл. И така, топката отново се връща при американската армия, която е трябвало да даде някакво логично обяснение за странните събития от сряда, 25 февруари.

Интересно е как реагират вестниците. В първия ден съобщенията са лаконични, тъй като информацията е малко. На 26 февруари “Лос Анджелис Таймс”, главният вестник в региона, помества на първа страница статия, в която най-поразяващото е, че няма нито едно описание на обекта или обектите, наблюдавани през нощта, въпреки че през цялото време са били във фокуса на прожекторите. Ето и някои от най-важните фрази от статията: “Армията казва, че тревогата е била истинска”, “Мистерия е какъв е бил самолетът”, “Няма пуснати бомби и ударен самолет”, “Граждани твърдят, че са видели самолети и балон”.                       

Как реагира армията?

Опитите да се даде бързо обяснение на инцидента се оказват също толкова заплетени и мистериозни , както и самата “битка”. Още на 25 февруари през деня министърът на флота Франк Нокс дава пресконференция, на която обяснява, че

инцидентът всъщност е фалшива тревога и се дължи на “разклатени нерви”, но че по принцип въздушни атаки са възможни и важни предприятия трябва да се изтеглят от брега към вътрешността на страната. От своя страна западното командване на отбраната на САЩ праща първоначално доклад до Вашингтон, според който достоверността на съобщенията, че са били ударени, започнала да се пропуква още преди отмяната на тревогата. Четвърта военновъздушна бригада, базирана в Лос Анджелис, също излиза със становище, че според нея не е имало самолети над града. Армията обаче не публикува тези доклади и изчаква един ден, през който са изслушани много свидетели. На базата на разказаното от тях местното командване в Лос Анджелис променя версията си за случилото се и заявява, че над града са летели между един и пет неидентифицирани самолета. Военното министерство обявява именно това като своя официална версия. Военните дават и две обяснения какви биха могли да бъдат тези самолети – или граждански, насочвани от врага от тайни места в Калифорния или Мексико, или пък малки самолети, изстрелвани от японски подводници.  

Противоречивите изявления на военните, както и  незадоволителните им догадки отключват оживен обществен дебат. Вестниците настояват за обяснение, за да не се разпространява паника сред хората. Конгресменът Леланд Форд задава въпрос от трибуната „дали инцидентът е бил учение, или атака за сплашване на два милиона души, атака без ясен нападател, или атака, която е трябвало да заличи военните предприятия в Южна Калифорния”. В нападателен коментар в. “Вашингтон Поуст” нарича реакцията на властите по случая “рецепта за изнервяне”. Според изданието военните са се заинатили в мълчанието си, а обяснението им, че граждански самолети може да са причинили тревогата, “обяснява всичко друго освен това откъде са дошли тези самолети, накъде са отивали и защо американски военни самолети не са били изпратени да ги преследват”.

На 28 февруари в. “Ню Йорк Таймс” пише, че колкото повече се разследва инцидентът, толкова по-невероятен става той. Ако батареите са стреляли по нищо, както твърди флотът, това е знак за скъпоструваща некомпетентност и разклатени нерви. Ако пък е вярно твърдението на генщаба, че е стреляно по реални самолети, някои от които летели на височина от около 3000 м, защо противовъздушната отбрана е била абсолютно неефективна? И защо не са изпратени американски самолети, които да ги пресрещнат и идентифицират, пита изданието. 

На всички тези въпроси военните така и не дават честен отговор и те остават да висят във въздуха. След толкова много години обаче

5 разсекретени документа от американските архиви са на път да дадат обяснение на повечето от загадките от нощта на 25 февруари 1942 г.

Версията, лансирана още след инцидента, че става въпрос за НЛО, никога не е била сериозно оспорвана. Документите обаче разкриват, че след нощта на обстрела американските военни са открили два кораба, “за които се смята, че са с междупланетарен произход”. Освен това става ясно, че инцидентът над Лос Анджелис слага началото на  свръхтаен проект, чиято цел е да изследва заловени в САЩ извънземни кораби. Двама американски президенти – Франклин Рузвелт и Хари Труман, са били информирани за тайния проект. Освен това документите разкриват съществуването на

Специален комитет за извънземна наука и технологии и показват силния интерес от страна на американското правителство за подкрепата на изследвания на биологията и физиката на извънземните.    

Документите стават притежание на бившия морски пехотинец Тимъти Купър, който в началото на 90-те години на миналия век изисква от федералните агенции данни за НЛО според закона за достъп до информацията. Той получава редица официални отговори и на няколко пъти са му предоставени документи.

На 6 септември 2000 г. Купър получава плик с документи, които се отнасят до “Битката при Лос Анджелис”. Всички те в момента са притежание на физика Робърт Ууд, работил по дизайна на Международната космическа станция и дългогодишен член на неправителствената организация за изследване на НЛО явленията MUFON.

Робърт Ууд публикува 5 документа, които се отнасят специално за случая от 25 февруари 1942 г. Първият е меморандум от 26 февруари 1942 г. от шефа на генщаба по онова време Джордж Маршал до президента Франклин Рузвелт. В него той обяснява, че над Лос Анджелис

вероятно са прелетели до 15 неидентифицирани самолета, които са се движели много бавно на височина от 3000 до 6000 метра. По тях са били изстреляни 1430 снаряда. Резултатът – не са хвърлени никакви бомби, няма жертви сред армията, не са свалени самолети и не са участвали самолети на армията или флота. Маршал уверява, че разследването продължава. Документът е с доказана автентичност и оригиналът му се пази в библиотеката на Фондация “Джордж Маршал” в Лексингтън, Вирджиния.

Вторият документ е издаден два дни по-късно и е от Рузвелт до Маршал. В него президентът инструктира шефа на генщаба да вземе мерки за пълна секретност по случая. Рузвелт държи особено много

да се направи всичко възможно СССР да не разбере нищо за инцидента.

Това писмо също така разрешава на д-р Ванивър Буш “да продължава с проекта без по-нататъшно забавяне”. Купър получава препечатка на този документ, чиято достоверност в момента се анализира. Синтаксисът и начинът на изразяване обаче са характерни за президента Рузвелт. 

Третият меморандум е с дата 5 март 1942 г. и е един от най-интересните. В него Джордж Маршал обяснява на президента, че е наредил проверка на “неконвенционалните въздушни явления”, случили се назад до 1897 г. Копието на документа, получено от Купър, на места не се чете. То обаче дава потвърждаващи доказателства, че военните са прибрали два обекта, свързани с “Битката при Лос Анджелис”.

Две неща са важни за този документ. Първо, той показва, че това вероятно е първият път, в който

американският флот става притежател на свален извънземен кораб. И второ, папката, в която явно по-късно  е заведен документът, тъй като шрифтът е различен, е със заглавие “Отдел за междупланетарни явления”. Това потвърждава други твърдения за съществуването на такъв отдел в армията.   

Две години по-късно, през 1944 г., Рузвелт пише меморандум (документ номер 4) до Специалната комисия за извънземна наука и технологии. Този документ очевидно е отговор на по-ранна молба за пари, вероятно за изследването със задна дата на корабите, заловени в САЩ. В умело написаното писмо президентът обяснява, че когато нацистите бъдат победени и Втората световна война приключи, ще има достатъчно финанси за този проект. Важното в този документ е, че той потвърждава същестуването и работата на тази комисия, занимаваща се с извънземните. Той все още се изследва лингвистично, за да се потвърди автентичността му.

Петият документ е от 1949 г. и е писмо от известния учен Ванивър Буш до президента Хари Труман. Буш е директор на Службата за научни изследвания и развитие по време и в края на Втората световна война. Напълно логично е да е участвал и в Комисията за извънземна наука и технологии и дори да я е оглавявал. Тъй като президентът Франклин Рузвелт вече е покойник, Буш смята за необходимо и навременно да брифира Труман за находките на военните от началото на войната, както и да окуражи активното търсене на извънземни кораби със задна дата по тайната програма. В писмото от две страници ясно се заявява, че  откритията ще са от полза за цялата страна.

Макар че автентичността на някои от документите все още се проверява, стилът им на писане отговаря на изискванията на бюрокрацията навремето, а

споменатите в тях събития са исторически коректни. Те хвърлят нова светлина върху инцидента от 25 февруари 1942 г. На “Битката при Лос Анджелис” дължим невероятната прецизност и запазването на тайната при операции, с които са залавяни НЛО-та и НЛО технологии след войната, твърди Робърт Ууд.  

Автор: Калина Маркова

Ключови думи:
Коментари