Ин и Ян като храна

Здравето е състояние на баланс, а ключът към него е изборът ни на храна – едва ли този принцип на хилядолетната традиционна китайска медицина изглежда странен за някого днес. Въпреки това хранителният баланс от перспективата на китайската медицина доста се различава от този, който сме възприели в западната култура.

Ние сме свикнали да групираме храните в зависимост от съдържащите се в тях протеини, въглехидрати и мазнини и да се стремим към балансирано хранене на базата на тези хранителни вещества. В китайската медицина стремежът към баланс означава поддържане на хармонията между Ин и Ян – между тъмнина и светлина, студено и топло, застой и активност.

Точно както в познатия ни символ на Ин и Ян, в който светлината и тъмнината се разбиват като вълни една в друга, но никоя от двете сили не надделява, никоя не е абсолютна – дори и в сърцето на тъмнината има светла точка.

Ин и Ян са в конфликт, но са взаимно зависими и постоянно се трансформират една в друга. От семето (Ин) пониква растение (Ян), което умира и се връща в пръстта (Ин). Зимата (Ин) се трансформира чрез пролетта в лято (Ян), което на свой ред чрез есента отново се превръща в зима.

Според традиционната китайска медицина човешкият живот е физиологичен процес, който също е в постоянно движение и непрекъснато се променя. При нормални условия надделяването на една от силите за сметка на другата се поддържа в определени граници. Когато този енергиен баланс се наруши, се появяват болестите.

Пренасищането с Ин води до цялостно отслабване, а твърде много Ян – до неспокойство, което се проявява във възпаления и язви. Смята се, че балансът между Ин и Ян е от изключително значение за тялото, като регулира отделянето на хормони като прогестерон, гликоген и инсулин например или разширяването и свиването на дробовете.

Храната е основен източник на енергия и затова подходящата диета може да регулира съотношението между Ин и Ян в тялото. Традиционната китайска медицина дели храните на три основни вида – балансирани, Ин храни и Ян храни.

Към Ин храните спадат млякото, алкохолът, медът, захарта, маслата, тропическите плодове и зеленчуци, плодовите сокове, подправките, обработените храни, лекарствата, стимулантите и хранителните добавки с химичен произход.

За Ян храни се смятат месото, морските дарове и рибата, яйцата, сиренето и солта. Неутрални храни са семената, ядките, зеленчуците, зърнено-житните и бобовите култури, морските растения, плодове като ябълките и крушите, които се отглеждат в средните географски ширини.

Ин и Ян храните пък се разделят на четири категории –

студени, хладни, топли и горещи. Това разделение не е свързано с физическата температура на храните, а с енергийния им ефект върху тялото. Най-добре е да има баланс между Ин и Ян храните. Затова например китайците обичат да приготвят заедно месо със зеленчуци. Така се гарантира здравословният баланс между студени, хладни, топли и горещи енергии.

Освен да поддържат доброто здраве обаче, храните в китайската традиционна медицина имат функцията и на лекарства.

За изчистване на токсините например се смятат за много ефикасни бананите, тофу, черната соя, яйченият белтък, сладководните миди, краставиците, червените и черните фурми, смокините, медът, алабашът, репичките, солта, сусамовото масло, оцетът.

Друга група - ябълките, кориандърът, женшенът, зеленият и червеният пипер, хмелът, малцът, индийското орехче, босилекът, доматите, ананасът и сливите - подпомагат храносмилането. Като болкоуспокояващи се препоръчват медът, ментата, тютюнът и тиквата. А сепията, сладководните миди, горчивата тиква и дивата тиква изострят зрението.