Сърцето от прасе, трансплантирано в пациента, който по-късно умира, е било заразено с вирус

Причината за смъртта на човека, на който беше извършена историческа операция по присаждането на сърце от генномодифицирано прасе, изглежда, е била съвсем обикновена и дори предотвратима инфекция, сочи нов доклад, публикуван в MIT Technology Review.

През януари тази година Дейвид Бенет влиза в историята, след като се подлага на 8-часова операция в Медицинския център на университета в Мериленд и се превръща в първия човек на света, който получава сърце от представител на друг вид (в случая – прасе).

Операцията е изключително експериментална и Бенет е наясно с факта, че тя е последният му шанс за живот – „Или умирам, или се подлагам на тази трансплантация – казва той по онова време. – Искам да живея.“

И да, той оживява. Поне първоначално. Бенет се подлага на физиотерапия, за да възстанови силите си, дори успява да прекара известно време със своето семейство. Тялото му не показва каквито и да било признаци, че отхвърля сърцето. Всъщност новият орган се държи като „рок звезда“, казва неговият хирург Бартли Грифит от Медицинския център на университета в Мериленд.

Шест седмици по-късно обаче здравето на Бенет се влошава и в началото на март той умира.

Първоначално лекарите са озадачени: „Не е идентифицирана очевидна причина за смъртта му.“, казва говорител на болницата пред „Ню Йорк Таймс“.

Сега обаче, след детайлно медицинско проучване, специалистите най-накрая откриват потенциалния виновник за смъртта на Бенет – сърцето, което му е трансплантирано, е било заразено със свински цитомегаловирус.

„Беше изненадващо. Прасето трябваше да е изчистено от всякакви свински патогени, а този е значителен – казва Майк Къртис, изпълнителен директор на eGenesis, конкурентна компания, която също отглежда прасета за трансплантирането на органи. – Ако не беше този вирус, дали г-н Бенет щеше все още да е жив? Не знаем, но тази инфекция определено не е помогнала. Най-вероятно е допринесла за неуспеха.“

В рамките на скорошен уебинар, организиран от Американското общество по трансплантация, Грифит казва, че вирусът може би е (или би могъл) да бъде основният виновник. Ако това е така, то той смята, че имаме повод да гледаме с оптимизъм към тази процедура. „Ако става дума за инфекция, то за в бъдеще ние бихме могли да я предотвратим“, казва той по време на своята презентация.

Настоящата ситуация обаче оправдава тревогите, които някои специалисти имат по отношение на ксенотрансплантацията – пренасянето на животински патогени в човешкото тяло.

Когато става дума за зоонозни заболявания, най-големият страх на хората днес – в зората на коронавируса – най-вероятно е да не се провокира нова пандемия. В този конкретен случай „не съществува реален риск за хората“, казва Джей Фишмън, специалист по инфекции при трансплантациите от Масачузетската многопрофилна болница пред MIT Technology Review.

Доказателствата обаче показват, че свинския цитомегаловирус може да има опустошителни ефекти върху пациентите, получаващи новия орган. Проучване от 2020 г. открива, че наличието на вируса намалява времето, за което павианите оцеляват след получаването на свински сърца от 28 на 2 седмици. Според немския изследователски екип, ръководен от вирусолога Йоаким Денер, най-вероятно същото би се случило и при хората. Ситуацията с Бенет, изглежда, потвърждава опасенията им. По време на своята презентация Грифит отбелязва, че щетите, предизвикани от заболяването, са сходни с тези, наблюдавани при павианите. Той добавя, че силен възпалителен процес води до капилярен теч, който от своя страна изпълва сърцето с едема (оток). Едемата се превръща във фибротична тъкан, което предизвиква остра и необратима диастолна сърдечна недостатъчност.

Изкушаващо е да заявим, че Бенет просто не е имал късмет. Неговият случай обаче повдига някои доста реални и важни въпроси, свързани с областта на ксенотрансплантацията.

„Това е голям червен флаг“, казва биотехникът Артър Каплан от Нюйоркския унивреситет пред MIT Technology Review. Ако не можем да изключим потенциалните инфекции, „то е трудно да оправдаем подобни експерименти“.

За Денер обаче решението всъщност е много просто – по-прецизни тестове.

„Това е латентен вирус и той се засича трудно – обяснява той. – Но ако тествате животното по-добре, това няма да се случи. Вирусът може да се засече и да се отстрани лесно от популациите от прасета, но, за съжаление, техният анализ не е бил достатъчно добър и не са засекли вируса… Прасето-донор е било заразено и вирусът е бил предаден чрез органа за трансплантация.“

„Този пациент е бил много, много, много болен. Не забравяйте това – добавя Дренер пред MIT Technology Review. – Може би вирусът е допринесъл [за смъртта му], но не е бил основната причина.“

Източник: IFLScience