Деменцията е дегенеративно заболяване, което медицината все още не може нито да спре напълно, нито да обърне, въпреки десетилетия изследвания и клинични изпитвания.

Сега вещество, дълго време заклеймявано заради психеделичния си ефект, започва да се разглежда като възможен нов подход за овладяване на симптомите на Алцхаймер.

Невроучени от различни части на света проучват дали псилоцибинът – психоактивната съставка в т.нар. магически гъби – може да има защитен ефект върху стареещия мозък.

Случай от Бразилия насочва вниманието към необичайна възможност

Скорошно описание на клиничен случай от Бразилия подсказва именно такава интригуваща възможност.

В него се съобщава, че пациентка на над 80 години с напреднала болест на Алцхаймер временно възвръща контрола върху пикочния мехур и способността да говори с повече от отделни едносрични думи, след като приема висока доза гъби, съдържащи псилоцибин.

Публикацията, подготвена от бразилски невроучени, за съжаление не дава изчерпателни подробности по всички важни аспекти на случая.

Въпреки това тя описва значими подобрения в когнитивното и физическото състояние на пациентката, които продължили няколко седмици след приема.

„Резултатите не бива да се тълкуват като обръщане на патологичните процеси при Алцхаймер“, предупреждават авторите, ръководени от невроучения Маркос Лаго от Университета на Сао Пауло.

„По-скоро те повдигат въпроса дали при напреднала невродегенерация не се запазват скрити функционални възможности, които временно могат да бъдат активирани при определени невромодулаторни условия.“

С други думи, псилоцибинът може би помага временно да се достигне до мозъчни функции, засегнати от деменцията. Засега обаче това остава предположение, което тепърва трябва да бъде проверено.

Как е проведено експерименталното лечение

Експерименталното лечение с псилоцибин е проведено в Бразилия под клинично наблюдение и с писмено информирано съгласие от законния настойник на пациентката.

Първоначално възрастната жена с деменция получава изключително висока доза – 5 грама гъби, съдържащи псилоцибин. След приема тя изпада в продължително състояние, наподобяващо дълбок сън.

Преди експерименталната терапия пациентката можела да произнася само едносрични думи, рядко започвала разговор и била силно зависима от чужда помощ при основни ежедневни дейности.

Около 19 часа след приема през устата жената внезапно започнала да говори сама на себе си – и продължила така в продължение на няколко часа.

През следващите дни, според описанието на случая, пациентката успяла отново да контролира пикочния си мехур, да се облича сама, да ходи без помощ и да участва в разговор, като поддържала зрителен контакт и отвръщала с усмивка.

„Запазването на контрола върху уринирането след повече от 5 години хронична инконтиненция е особено забележително, тъй като тази функция зависи от съчетание между вътрешна телесна осъзнатост, изпълнителен контрол и активността на фронто-инсуларната мрежа“, пишат изследователите, сред които са невролозите Мариана Сервейра и Жо Ксавие Симоне.

Втората сесия и изненадващата емоционална реакция

Тъй като реакцията към псилоцибина била обещаваща и се задържала във времето, месец по-късно на пациентката била дадена втора доза – този път 3 грама гъби. И този прием бил проведен под строг медицински надзор.

По време на втората сесия жената не заспала. Напротив – останала словесно активна през цялото време. Тя описвала емоционално наситени сцени, например как кара сърф със сина си на спокоен остров.

„Изражението на лицето, емоционалната откликваемост, спонтанното чувство за хумор и подвижността на походката изглеждаха значително подобрени“, се казва в описанието на случая.

По време на тази втора сесия жената казала спонтанно: „Приятно ми е да идвам тук.“

Защо учените подчертават ограниченията

Важно е да се уточни, че бразилските изследователи не са проследявали съня или мозъчната активност на пациентката по време на психеделичното преживяване. Те не са използвали и стандартизирани когнитивни скали, с които обективно да измерят състоянието ѝ.

„Настоящият доклад трябва да се разглежда преди всичко като подробно наблюдение, чиято цел е да формулира хипотези за бъдещи контролирани изследвания“, пишат авторите.

„Необходими са систематични изследвания“, добавят те.

Междувременно учени в други страни вече проучват какъв ефект може да има псилоцибинът при по-възрастни хора с когнитивни затруднения или психични разстройства.

Скорошна анкета сред над 3000 възрастни в САЩ на възраст между 42 и 92 години установява, че хората, които са съобщили за употреба на халюциноген през последната година, имат по-малко депресивни симптоми. При тях се наблюдават и по-благоприятни промени в някои мозъчни функции.

Първоначални клинични изпитвания с псилоцибин показват, че дори единична доза от 25 мг може да предизвика трайни промени в мозъка. Това обаче е много по-малко от количеството, прието от пациентката в Бразилия.

Нейната доза е известна в рекреационен контекст като „героична доза“. За подобни количества псилоцибин често се твърди, че могат да бъдат житейски преобръщащи, но те не са без риск.

„Избраната доза гъби беше сравнително висока спрямо дозите, които обичайно се използват в съвременните клинични изпитвания. Тя беше подбрана въз основа на предишни наблюдения върху дълбочината и продължителността на предизвиканите от психеделици невро-поведенчески ефекти“, обясняват авторите в описанието на случая.

Какво предстои да покаже науката

За да се разбере дали псилоцибинът наистина може да подпомогне мозъчната функция и при каква доза би бил едновременно безопасен и ефективен, са необходими бъдещи рандомизирани клинични изпитвания.

Всъщност едно пилотно проучване върху когнитивния упадък вече е започнало. То оценява дали псилоцибинът, приложен в контролирана среда, може да намали депресията и да подобри качеството на живот при хора с леко когнитивно нарушение или с ранен стадий на болестта на Алцхаймер.

„При някои групи пациенти псилоцибинът е много полезен за намаляване на депресията и тревожността, както и за подобряване на качеството на живот“, обяснява през 2023 г. невроученият Албърт Гарсия-Ромеу, който изследва психеделичните терапии в Университета „Джонс Хопкинс“.

„Подобни ползи биха могли да бъдат наистина ценни за хората с Алцхаймер.“

Само времето ще покаже. Много терапии срещу деменция са изглеждали изключително обещаващи, но впоследствие не са успявали да докажат ефективността си в клинични изпитвания.

Може би псилоцибинът ще се окаже различен.

Изследването е публикувано във Frontiers in Neuroscience.