Разбира се, не бихте искали да нараните никого умишлено. Другите също не го искат, но въпреки това се случва. Парадоксът е, че понякога именно нещата, които казваме, водени от най-добри намерения, са най-болезнени. Ето три примера:
1. Омаловажаване на проблемите
„След три дни ще се смееш на това!“
„Другите имат къде-къде по-сериозни проблеми!“
„Помисли с какви по-големи неприятности си се справял!“
Такива опити за утешение обикновено са продиктувани от добри намерения, но рядко се възприемат по същия начин от засегнатите. Защото макар по принцип да има нещо вярно в тези изказвания, те създават у нуждаещите се от утеха усещането, че проблемите им не се приемат сериозно, че драматизират излишно или че са толкова слаби, та ги тормозят неща, приемани от останалите за дреболии. Следователно макар често наистина да преувеличаваме собствените си проблеми и да задълбаваме прекалено, тези твърдения помагат само, ако ги правим сами – когато ги чуваме от другите, причиняват болка.
2. Подхранване на фалшиви надежди
„Беше много приятно, ще ти се обадя“.
„Трябва пак да повторим при случай“.
„Много благодарим, ще ви потърсим“.
Почти всеки човек е получавал подобно уверение, след което повече никога не е чул за другия. Но да създаваш у някого фалшиви надежди от чиста любезност или защото не искаш да бъдеш задника, който съобщава неприятни новини, е най-подлото, което можеш да направиш. Независимо дали става дума за работа или за интимна връзка. Защото докато обнадежденият чака напразно, той пропилява времето и енергията си. Блъска си главата, може би отклонява или задържа друго предложение, изнервя се и става неуверен. Затова е по-добре да бъдете лошия вестоносец и да отсечете „съжалявам, няма да се получи“, вместо да подхранвате лъжливи надежди и да се измъквате от положението с фалшива усмивка.
3. Спестяване на истината
„Естествено, че никога не съм ти изневерявал!“
„С теб всеки път получавам оргазъм“.
„О, боже, толкова се радвам за теб!“
Понякога лъжем хората, които обичаме, понеже вярваме, че така е по-добре за тях. В повечето случаи обаче е по-добре за самите нас. Разбира се, ако човек е изневерил, си е лично негово решение дали ще признае на другия, или не. И понякога действително е по-добре да премълчи. Но обикновено рано или късно истината излиза наяве и наранява двойно повече потърпевшия, понеже доверието между двамата е нарушено. Или пък лъжата се настанява подмолно между замесените и вреди на връзката. Защото ако например не можеш да кажеш честно на някоя приятелка: „Еха, на теб наистина ти се удава всичко! Радвам се за теб, но и малко ти завиждам!“, негативните чувства ще останат да тлеят под повърхността и ще отровят приятелството ви.
Естествено, никой не може напълно и винаги да избягва да наранява другите. Невинаги успяваме да се съобразим, защото в края на краищата всички сме хора със своите проблеми и товари. Но за да се постараем да нараняваме по-малко околните, можем да си зададем следния въпрос: Ако в тази ситуация бях на мястото на отсрещния, кое би било най-правилното за мен? Често така ще му направим много по-голяма услуга, отколкото с повечето си добри намерения.
