Откакто научихме за съществуването на Омикрон преди около две седмици, медиите не престанаха да спекулират с неизвестното – по-опасен ли е този вариант от нормалния COVID-19, по-заразен ли е? Как ще се справят ваксините срещу мутациите му?

Сега благодарение на учени от Южна Африка вече разполагаме с първата реална информация относно възможността на Омикрон да се изплъзва от ваксината на „Пфайзер“. Доклад, който все още не е рецензиран анонимно, е базиран на едва 12 души и е публикуван от Африканския здравен изследователски институт в Дърбан. Ето какво научихме от него.

Оказва се, че Омикрон може да се изплъзне от антителата, генерирани от ваксините, но не изцяло.

„Резултатите са по-добри, отколкото очаквах от Омикрон – пише водещият автор на проучването Алекс Сигал в Twitter. – Проблемът е податлив на контрол с инструментите, които разполагаме в момента.“

Едно от основните опасения на вирусолозите по отношение на варианта Омикрон е, че високият брой мутации (само 15 откриваме в рецепторния свързващ домейн – RBD) може да направи ваксините срещу COVID-19 безполезни. Ако вирусът еволюира по такъв начин, че да започне да заразява по нов метод – без да използва рецептора ACE2 – то „всички наши усилия ще са безсмислени“, казва Сигал пред New York Times.

За щастие, ситуацията не е такава.

„Вирусът използва същата врата, за да навлезе в клетките ни… както и преди – обяснява епидемиологът Кейтлин Джетелина, която не е участвала в проучването. – Това са особено добри новини, тъй като означава, че нашите инструменти (като ваксините) са все още полезни. Ако вирусът открие друга врата, случаят вероятно нямаше да е такъв.“

Новините обаче не са изцяло добри.

Екипът вкарва Омикрон в кръвни проби, взети от 12 души, които са ваксинирани с две дози от иРНК ваксината на „Пфайзер“. Половината от пробите са взети от хора, които вече са били инфектирани с COVID-19, а другата половина – не. В Южна Африка бустерните дози все още не са чак толкова достъпни, но според Джетелина предишната инфекция е сравнително добър заместител.

Когато изследователите измерват титъра – т.е. концентрацията на неутрализиращите антитела в пробите – при хората с две дози „Пфайзер“ е отчетен огромен 41-кратен спад при Омикрон в сравнение с оригиналния вирус. Това означава, че вирусът успява много по-добре да избегне защитата на тялото ни, отколкото предишните варианти. За справка – при Делта варианта учените установиха 4- до 6-кратен спад.

Неутрализиращите антитела срещу Омикрон, съпоставени с оригиналния вариант, при хора, които вече са били ваксинирани с две дози и са изкарали вируса (зелено) и които само са били ваксинирани с две дози (оранжево). Източник: Sagin et al, AHRI 2021

„На фона на големия спад в титъра на неутрализиращите антитела, който наблюдаваме при Омикрон… определено според мен би имало смисъл да се създаде колкото се може по-бързо ваксина, насочена конкретно срещу Омикрон – казва вирусологът д-р Джес Блум пред New York Times – стига да съществува вероятност, че той ще се разпространи широко.“

Въпреки тези открития обаче Сигал е оптимист. При групата, която вече се е срещала с вируса (и която е ваксинирана с две дози), концентрацията на неутрализиращите антитела остава доста по-висока от онези само две дози, което означава, че „до голяма степен защитата е въпрос на количество“, казва той, „колкото повече антитела имате, толкова по-защитени сте от Омикрон“.

Това прави ваксините и бустерните дози като цяло важен елемент в битката с Омикрон. Въпреки че лабораторните резултати показват, че сегашните ваксини все още работят, „Пфайзер“ заяви, че в рамките на 4 месеца би могла да създаде ваксина, насочена конкретно срещу Омикрон.

Въпреки че анекдотични доказателства показват, че Омикрон вероятно не води до по-тежки случаи на COVID-19, все още не разполагаме с достатъчно данни, които да потвърдят или едното, или другото. До края на тази седмица обаче вероятно ще разполагаме с първите конкретни данни и по този въпрос, казва Сигал.

Източник: IFLScience