Какво още се е случило на днешната дата?

Събития


791 г. — Българската армия, командвана от кан Кардам, побеждава византийската армия, командвана от император Константин VI, в битката при крепостта Маркели (дн. Карнобат).
1031 г. — Анри I става крал на Франция.
1402 г. — В Битката при Ангора азиатският емир Тимур разгромява армията на османския султан Баязид I.
1810 г. — В Богота е обявена независимостта на Нова Гранада (бъдещата Велика Колумбия) от Испания.
1877 г. — Руско-турска война (1877–1878): Начало на Обсадата на Плевен
1878 г. — С указ на княз Александър Дондуков-Корсаков се създава Българската армия.
1891 г. — На връх Бузлуджа (дн. Хаджи Димитър) е учредена Българската социалдемократическа партия.
1903 г. — Избухва Илинденско-Преображенското въстание.
1917 г. — Първата световна война: Подписана е Декларацията от Корфу, според която сърби, хървати и словенци образуват общата държава Кралство на сърби, хървати и словенци със столица Белград.
1921 г. — Публикуван е първият български Закон за авторското право.
1924 г. — В Париж е основана Международната организация по шахмат — ФИДЕ.
1926 г. — Методистката църква приема правото на жените да бъдат свещеници.
1928 г. — Правителството на Унгария издава декрет, съгласно който задължава циганите да приемат постоянно пребиваване и да спазват всички граждански закони.
1933 г. — В Лондон се състои 500-хилядна демонстрация срещу антисемитизма.
1941 г. — Съветският ръководител Сталин създава НКВД, като обединява Министерството на вътрешните работи и Държавна сигурност, и назначава Лаврентий Берия за негов шеф.
1944 г. — Втората световна война: Адолф Хитлер оцелява в атентат, организиран от германския офицер Клаус фон Щауфенберг.
1949 г. — Шестото великото народно събрание избира Васил Коларов за председател на Министерския съвет.
1949 г. — Израел и Сирия подписват споразумение за прекратяване на тяхната 19-месечна война.
1956 г. — Франция признава независимостта на Тунис.
1974 г. — Турската армия окупира Северен Кипър, след военния преврат, организиран от гръцката военна хунта.
1975 г. — Открит е електропроводът, свързващ енергийните системи на Турция и Народна република България.
1976 г. — Американският космически кораб Вайкинг-1 успешно каца на Марс след 11-месечно пътешествие.
2001 г. — НДСВ и ДПС подписват политическо споразумение за създаване на коалиция за съвместно управление.

Родени

356 пр.н.е. г. — Александър Македонски, владетел на Древна Македония († 323 пр.н.е. г.)
1304 г. — Франческо Петрарка, италиански поет и хуманист († 1374 г.)
1519 г. — Инокентий IX, римски папа († 1591 г.)
1774 г. — Огюст Мармон, френски маршал († 1852 г.)
1785 г. — Махмуд II, султан на Османската империя († 1839 г.)
1847 г. — Макс Либерман, немски художник († 1935 г.)
1850 г. — Георг Елиас Мюлер, германски психолог († 1934 г.)
1860 г. — Димитър Перниклийски, български военен деец († 1936 г.)
1864 г. — Ерик Аксел Карлфелт, шведски писател, Нобелова награда за литература през 1931 († 1931 г.)
1872 г. — Стенли Финч, първият директор на ФБР († 1951 г.)
1873 г. — Алберто Сантос-Дюмон, бразилски пионер в авиацията († 1932 г.)
1876 г. — Ото Блументал, германски математик († 1944 г.)
1878 г. — Александър Радославов, български революционер († 1951 г.)
1878 г. — Петър Манджуков, български революционер († 1966 г.)
1880 г. — Херман Кайзерлинг, германски философ и писател († [[]])
1881 г. — Недялко Атанасов, български политик († 1960 г.)
1882 г. — Иван Ингилизов, български революционер († 1944 г.)
1883 г. — Александър Андреев, български революционер († 1928 г.)
1888 г. — Емил Зегадлович, полски писател († 1941 г.)
1895 г. — Ласло Мохоли-Над, унгарски художник и фотограф († 1946 г.)
1914 г. — Дядо Добри, български църковен дарител
1919 г. — Едмънд Хилъри, новозеландски планинар и изследовател († 2008 г.)
1920 г. — Дик Лукас, американски аниматор († 1997 г.)
1922 г. — Ангел Солаков, български политик († 1998 г.)
1925 г. — Жак Делор, бивш председател на европейската комисия
1926 г. — Александър Александров, български актьор
1927 г. — Матилда Караджиу Мариоцяну, румънски лингвист († 2009 г.)
1932 г. — Ото Шили, немски политик
1933 г. — Кормак Маккарти, американски романист
1938 г. — Натали Ууд, американска актриса († 1981 г.)
1939 г. — Георги Г. Георгиев, български актьор († 2008 г.)
1941 г. — Людмила Чурсина, руска актриса
1946 г. — Васил Банов, български актьор
1947 г. — Карлос Сантана, мексикански китарист
1947 г. — Герд Биниг, германски физик, Нобелов лауреат през 1986 г.
1949 г. — Маруся Любчева, български политик
1951 г. — Даниил, румънски патриарх
1959 г. — Джована Амати, италиански пилот от Формула 1
1961 г. — Илия Желев, български художник
1964 г. — Крис Корнел, американски музикант
1969 г. — Джош Холоуей, американски актьор
1973 г. — Петер Форсберг, шведски състезател по хокей на лед
1973 г. — Хаакон Магнус, норвежки престолонаследник
1975 г. — Саша Симонович, сръбски футболист
1980 г. — Жизел Бюндхен, бразилски фотомодел
1983 г. — Виктор Танев, български актьор

Починали

1031 г. — Робер II, крал на Франция (* 972 г.)
1816 г. — Гаврил Державин, руски поет (* 1743 г.)
1862 г. — Йохан Готлиб Ньоремберг, германски физик (* 1787)
1872 г. — Людевит Гай, хърватски писател (* 1809)
1897 г. — Джин Инджелоу, английска поетеса и романистка (* 1820 г.)
1901 г. — Уилям Козмо Монкхаус, английски поет и критик (* 1840 г.)
1903 г. — Лъв XIII, римски папа (* 1810 г.)
1908 г. — Деметриус Викелас, първи президент на МОК (* 1835 г.)
1923 г. — Мария фон Батенберг, германска принцеса (* 1852 г.)
1923 г. — Панчо Виля, мексикански революционер (* 1878 г.)
1926 г. — Феликс Дзержински, руски революционер и политик от полски произход (* 1877 г.)
1927 г. — Фердинанд I, Крал на Румъния (* 1865 г.)
1935 г. — Константин Лекарски, български агроном (* 1853 г.)
1937 г. — Гулиелмо Маркони, италиански електроинженер, Нобелов лауреат през 1909 (* 1874 г.)
1945 г. — Пол Валери, френски поет (* 1871 г.)
1951 г. — Абдула I, крал на Йордания (* 1882 г.)
1951 г. — Йохана Лойзингер, съпруга на княз Александър I Батенберг (* 1865 г.)
1954 г. — Елеонора Крюгер, руска благородничка (* ?)
1955 г. — Калуст Гулбенкян, британски предприемач (* 1869 г.)
1973 г. — Брус Лий, американски актьор и майстор на бойните изкуства (* 1940 г.)
1979 г. — Хърбърт Бътърфийлд, британски историк (* 1900 г.)
1981 г. — Абрам Кардинер, американски лекар (* 1891 г.)
1994 г. — Пол Делво, белгийски художник (* 1897 г.)
2000 г. — Джоузеф Инрайт, американски морски офицер (* 1910 г.)
2004 г. — Антонио Гадес, испански хореограф (* 1936 г.)
2006 г. — Жерар Ури, френски режисьор (* 1919 г.)
2007 г. — Кай Сигбан, шведски физик, Нобелов лауреат (* 1918)

Празници

Международен ден на шахмата (по повод основаването на ФИДЕ на 20 юли 1924 г. в Париж)
Илинден — нов стил (пророк Илия)
България — Професионален празник на пивоварите - Определен с Решение на УС на Съюза на пивоварите в Република България през 1996 г. Чества се в Деня на св. Пророк Илия поради това, че кръстителят на Съюза – епископ Наум Агатоникийски, избира Светия Пророк за покровител на пивоварите.
Кипър — Ден на мира и свободата
Колумбия — Обявяване на независимост (1810 г. от Испания, национален празник)
Норвегия — Рожден ден на престолонаследника Хаакон Магнус
Япония — Ден на морето

Източник: Wikipedia