Нови данни от мисията „Чанъе-6“ потвърждават, че Луната има ясно изразена дихотомия – близката страна изглежда и се е формирала съвсем различно от далечната.
Какво показват пробите от „Чанъе-6“?
През 2024 г. китайският роботизиран космически кораб „Чанъе-6“ върна на Земята уникални проби от почва и скали, събрани за първи път от далечната страна на Луната. Анализът им разкрива, че минералите там са се образували от лава, извлечена от мантията на дълбочина около 100 км преди около 2,8 милиарда години.
Температурата на кристализация на тези материали е била около 1100 °C – приблизително със 100 °C по-ниска от пробите, взети от близката страна по време на мисиите на „Аполо“ и китайската мисия през 2020 г.
Лунната дихотомия: защо двете страни са различни?
„Нашите резултати показват наличие на топлинна асиметрия между мантията на близката и далечната страна на Луната“, обяснява Ян Ли, геолог от Университетския колеж в Лондон и Пекинския университет. Проучването е публикувано в списание Nature Geoscience.
-
Далечната страна има по-дебела кора, е по-планинска и е осеяна с кратери. Там вулканичната активност е била слаба, затова тъмните базалтови равнини са редки.
-
Близката страна, която винаги „гледа“ към Земята, е по-гладка и е покрита основно с обширни вулканични равнини.
Какво може да е причинило разликите?
Една от водещите хипотези е, че далечната страна съдържа по-малко радиоактивни елементи като уран, торий и калий, които отделят топлина при разпад. Това би обяснило защо вътрешността ѝ е по-студена.
Друга теория предполага, че неравномерното разпределение на тези елементи е резултат от древен сблъсък с голям астероид или друго небесно тяло.
Значение за науката и бъдещите изследвания
„Разбирането на произхода на лунната дихотомия е ключово за реконструкцията на историята на формиране на Луната и нейното топлинно развитие“, подчертава Ли. Това знание може да допринесе и за изследването на еволюцията на други планети в Слънчевата система.
