Луната е особено труден обект за фотографиране. Понякога се опитвате да я щракнете със смартфона си и, уви, светкавицата му да се задейства. Много по-рядко се случва обаче именно на повърхността на Луната да блесне светкавица, докато я снимате. Но не е невъзможно. В случая това е метеорит, който удря нашия естествен спътник и образува нов кратер. Японски астроном успя да заснеме именно подобно нещо, при това два пъти в рамките на два дена.

На 30 октомври в 20:33 ч - Даичи Фуджи, куратор, който отговаря за астрономията в музея на град Хирацука - насочва камерата към Луната и фотографира кратка светкавица в сенчестата част на нашия спътник.

Два дни по-късно – на 1 ноември в 20:49, заснема още един.

Метеорите, които достигат нашата планета, не удрят повърхността; те изгарят в атмосферата. По-големите, огнените топки и болидите, могат да се разпаднат на парчета, някои от които да се доберат до земята. Но за да се образува кратер, е необходим наистина голяма скала.

От друга страна, Луната, няма атмосфера. Метеорите и огнените топки не могат да се видят, преди да я ударят, но това определено се случва доста често. Те се движат със скорост 27 километра в секунда и когато достигнат лунната повърхност, образуват сияещ кратер – събитие, което може да се види от Земята, както Фуджии е доказал многократно.

Достатъчно е да погледнем Луната, за да видим, че е била удряна доста често. Смята се, че на всеки астероид, който удря Земята, 20 се врязват в естествения ни спътник. Рядко може да се зърне подобно нещо от тук, но не е невъзможно (дори по време на лунно затъмнение).

Фуджи предполага, че тези два метеорита може да са от северните или южните Тауриди, два метеоритни потока, които са активни в момента. Южните Тауриди, наричани още „Хелоуинските огнени топки“, достигат своя пик на 2 ноември, така че това е напълно възможно. Но не е изключено да се касае за отломък от комета, като този, който изгоря над Португалия на 2 ноември 2025 г. в 20:41 ч. местно време.

Важно е да ставаме свидетели на подобни събития. Те дават представа за рисковете, на които могат да бъдат изложени астронавтите на Луната, както и за промените в честотата на падащите астероиди с течение на времето.

Източник: IFLScience