Това не е лекарска статия и има за обект предимно онези „безобидни” зависимости, които невинаги различаваме като такива.Споменах някои по-популярни. Но нека разширим погледа. Манията за контрол (над собствения и/или чуждия живот), бягството от реалността (чрез четене на книги, гледане на филми, играене на видеоигри), живот чрез „спасяване” на други хора до степен забравяне на собствените нужди... всичко това – нима е безобидно? Ако е в крайности, ако влошава качеството ни на живот или взаимоотношенията с другите? Зависимостта винаги вреди на някого, често – не само на самия зависим. Не е нужно той да си дава сметка за това. Самото осъзнаване вече е голяма стъпка напред. А след това – търсенето на помощ.
Зад всички тези бягства от себе си и от живота (защото зависимостта е именно това – едно голямо и неуспешно в резултата си бягство) се крият емоционални, незадоволени нужди: от любов, разбиране, признание, смисъл, удовлетворение. Ако изядеш цял шоколад наведнъж, ти не си просто лакомо същество, ти си човек, нуждаещ се от обич. Ако отново и отново търсиш тръпката на опасността, вероятно си човек, на който му липсва смисъл. Ако се криеш от живота във виртуална реалност, може би не знаеш как да го изпълниш с обич и смисъл... Всичко опира до липси. Доста от тях са отворени още в детството – дупки, прераснали в кратери, които нямат запълване. Не и с методите, които пробваме. Не и с храна, болка, тръпка. Не и с вкопчване в чуждо одобрение или любов. Банално сякаш, но истинно е да кажа, че всички те се пълнят с обич към самия себе си, която се възпитава и усвоява малко по малко. Не е лесно да заобичаш себе си, ако не си научен от родителите си как да го правиш. Но не е невъзможно. Това е труден и бавен процес, макар отвсякъде да ни заливат с информация, че е само въпрос на решение и усилия. Да, така е. Но до тях се стига по трънлива, лична пътека на осъзнаване. А след това е въпрос на много търпение и вяра, защото нещата не се променят видимо за ден-два, нито за година-две. Но си струва. Да инвестираш любов в себе си е най-смисленото и възвръщаемо действие, което човек може да направи.
Удоволствие, смисъл, удовлетвореност, обич... могат да бъдат намерени в реални и полезни преживявания, действия и отношения. Които не ни разрушават, а ни изпълват с жажда за живот в настоящето. От нас зависи да намерим пътя към тях.
Автор: Антония Нотева Източник: Гнездото
