„Пристрастéн”. Понятие, което отдавна е надхвърлило асоциацията с „наркоман”. И все пак рядко го свързваме със себе си. А може би трябва. 

Наркотици, хазарт, алкохол, цигари, секс... Това са нещата, към които хората се пристрастяват. Нали? А храната, работата, интернет, адреналинът, болката, любовта... нима отношението ни към тях е безобидно, ако е отношение на зависимост?

Лесно е да се осъждат зависимостите, които „изхвърлят” индивида извън обществените норми. Залитащият алкохолик не заслужава нашето съчувствие – та той се налива с алкохол абсолютно безсъвестно и жалко, нали така?! Но дали е толкова различен от човека, който посяга към храната късно вечер... и пак, и пак? Дори не е гладен, но в самото дъвчене има нещо успокояващо, нещо хипнотизиращо. Или пък сладкото? Изкарваш един ден без захар и вече не можеш да си намериш място от вътрешен дискомфорт. Наподобява нуждата на пушача от поне една цигара, която да успокои ума и тялото... Колко вредно е това? Какво толкова лошо има в зависимостта, ако не вредиш на околните? Ако не нарушаваш благоприличието, ако не застрашаваш живота си?

Нямам намерение да осъждам никой зависим. Всеки се бори със собствените си демони и това е лично негова битка. Идеята ми е, че сме зависими от повече неща, отколкото си даваме сметка, и преди да посочим презрително с пръст някой „изпаднал” представител на човечеството, е добре да се замислим дали сме чак толкова различни от него, колкото благовидно ни се струва.

Да не можеш да живееш сам, без да си в интимна връзка с друг човек, или пък да понасяш физическо и психическо насилие в името на връзката си, определено е форма на зависимост. Да отдаваш времето и енергията си изрично в работата си не е просто амбициозност, а оправдание и скривалище от себепознание и от сближаване с хора. Да инициираш често драматизъм, напрежение и болка във взаимоотношенията си е форма на зависимост, в която се храниш от емоциите, пък били те и лоши. Периодично да застрашаваш живота си в екстремни спортове и преживявания е начин да си доставиш адреналин, без който животът ти изглежда нетърпимо скучен. Да не си представяш и един ден без смартфона си като източник на вълнения, е зависимост.

Природата на зависимостта е много по-дълбока от следването на лош навик.. Тя в повечето си варианти е болест. И има конкретно лечение.