Искаме човекът до нас да бъде перфектен. Не се стараем да прощаваме недостатъците, да откриваме добрите черти. Сърдим се на всеки мъничък „дефект“ и искаме перфектен партньор веднага. Излизаме с много хора, нямаме време да задълбочим отношенията си с никого, а така не даваме шанс на никого.
Бързо се отегчаваме. Светът бърза, а ние избързваме пред него. Нямаме време да скучаем. Лесно си променяме настроенията и желанията. Презадоволени сме, рядко нещо ни трогва или впечатлява, защото социалните мрежи са се погрижили да видим всичко.
Сексът вече не значи интимност. Загубихме отношението към секса като към интимна близост между двама влюбени. Днес просто броим поредния, с когото сме си легнали.
Уплашени сме. Страх ни е да се влюбим, страх ни е да излезем от зоната си на комфорт, страх ни е да надскочим себе си и да отидем до другия край на света, за да видим човека, когото обичаме. Страх ни е да не ни разбият сърцето. Крием се зад стени и прегради, които сами сме създали.
С лекота се разделяме. Не се борим за любовта си, за мечтите си. Позволяваме с лека ръка хората да напуснат живота ни. Не се привързваме истински, не страдаме истински, не допускаме никого истински. Изобщо познаваме ли се и самите ние? Изгубили сме способността си да обичаме истински.
Наричало се еволюция…
Цветелина Велчева
