Обикновено жените са тези, които говорят за любов – споделят с приятелки, обсъждат и най-големите подробности, могат да прекарат часове по телефона или в чата, за да коментират някой жест или дума и да разтълкуват значението му. Общо взето жените имат навика (и таланта) да задълбават и да виждат отвъд видимото – понякога това е сетивност, усет към знаците и полезно за връзката, но друг път се превръща в истинско обсебване или „търсене под вола теле“.
Истината е, че и мъжете разсъждават върху чувствата си. И то много по-рационално, подредено и обективно в сравнение с жените. Не се поддават на емоциите и умеят да уталожват страстите, за да вземат правилното решение. Жените наричат това егоизъм, студенина, безразличие, мъжете му казват практичност.
Индиецът Анкуш Бахугуна е пример за това, че един мъж може да погледне достатъчно задълбочено във връзката си с партньора и да направи изводи, които говорят за проникновение и аналитичен ум. Индиецът от Делхи има повече от 890 000 последователи в „Инстаграм“.
Разсъждавайки над въпроса защо днес е толкова трудно да имаме стабилна връзка, той открива отговора в това, че не сме подготвени. Нито за жертвите, нито за компромисите, нито за времето, което изисква подобна връзка от нас. В днешния свят сме свикнали всичко да ни е лесно. Няма да се обадим по телефона, а ще напишем едно кратко съобщение. Дори нещо повече – няма да напишем нищо, а направо ще пратим картинка, картичка или емотикон. Всичко това ни прави лениви в отношенията си с другите. Това се отнася не само за любовта, но и за приятелството ни. Много връзки страдат заради новия начин на общуване.
Според него причина за неуспеха в любовта е и че всъщност не търсим любов. Не търсим партньор за цял живот, с когото да остареем. Не искаме някого, с когото да си представим живота до самия му край, а търсим моментното удоволствие. Рядко се замисляме за утрешния ден или за перспективите в една връзка. Важното е, че в момента се чувстваме добре.
Бахугуна стига до извода, че сме заети хора, които са твърде устремени в преследването на материалните цели. По-висока заплата, по-скъпа кола, по-хубав апартамент, а защо не и къща, после още по-голяма къща и т.н. Целите никога не свършват, а любовта само ни разконцентрира. Същевременно искаме от нея да бъде силна, страстна, зряла любов. А такава любов се гради с години. Но ние не й даваме години време, а я искаме такава веднага, защото нямаме време, защото бързаме да изживеем всичко днес, тук и сега.
