Защо някои хора са по-стеснителни? Можем ли да го променим?

12 март 2019 г., 21:22
1467

Защо възприемаме някои ситуации в общуването като заплаха? Снимка: Shutterstock

Да си представим една всекидневна ситуация – трябва да водите разговор с непознат. Много хора са уверени и се чувстват „в свои води“. Много други се чувстват напрегнати. Откъде идва това притеснение?

То е наследено от далечните ни прародители. Нашият „пещерен мозък“ все още се опитва да ни предпази така, сякаш живеем под непрекъсната заплаха, заради която е добре да не привличаме внимание върху себе си. По някаква причина мозъкът ни възприема ситуацията, в която трябва да общуваме с непознат, като заплаха. Често причината е, че стеснителният човек се чувства по-нископоставен от човека срещу него. Може да сте забелязали, че с дадени хора говорите по-лесно, отколкото с други.

В основата на стеснителното поведение стои фокусът върху себе си. Концентрирани сте прекалено много върху това какво може да помислят за вас, как преценяват думите и действията ви. Това чувство често води до затруднения в общуването – избягване на зрителен контакт, запъване, неспособност да формулирате и да изложите ясно мисълта си.

Защо възприемаме ситуацията като заплаха? Има научни изследвания, които показват, че някои хора са генетично предразположени да бъдат по-стеснителни – но не това е причината за неприятните социални епизоди.

Причината да чувствате притеснение е, че в миналото сте научили, че има за какво да се тревожите в подобни ситуации. Най-често това се случва в детството, но може да се случи и по-късно. Много хора са били абсолютни екстраверти като деца, но стават срамежливи в по-късна възраст. Много вероятно е стеснителността да се дължи на проблеми със самооценката.

Еволюционно предимство

Изследвания демонстрират, че типът „характер“, който се среща при срамежливите хора, присъства при много други видове – от пингвини до плодови мушици. Разбира се тук не става въпрос за разговори, купони и социални контакти, а за това кой скача първи. По-„срамежливото“ животно предпочита

да използва по-скоро мозъка, отколкото крайниците си.

Екстравертите ще се впуснат право напред, надявайки се на най-доброто. Докато интровертите ще обмислят ситуацията или ще изчакат останалите да минат първи, за да са сигурни, че е безопасно. От гледна точка на оцеляването интровертите имат еволюционно предимство: макар и да се дореждат последни до храната, те по-рядко стават жертва на хищниците.

Как да преодолеем стеснителността?

Независимо от генетичното ви предразположение, вие не винаги сте били стеснителни. Били сте „отворени“ и естествени и това е било посрещнато зле. Може би повече от веднъж. Може би днес твърде силно се концентрирате върху нещо, което мислите, че всички продължават възприемат по същия начин. Чувствате, че ви наблюдават, оценяват и осъждат.

Ключовият трик е да отклоните вниманието от себе си – но не чуждото внимание, а своето собствено. Когато се притеснява, човек обикновено е концентриран върху себе си. Погълнат е от собствените си чувства, представи и мисли за чуждата преценка. Насочете вниманието си навън, към хората, с които разговаряте и това, което казват. Опитайте се да разберете техните нужди и желания, техните съмнения и притеснения.

Като прехвърлим фокуса от себе си към другите и проявяваме искрен интерес към света наоколо, неусетно спираме да се чувствате под заплаха и забравяте за притесненитето. Колкото по-често правите този преход, толкова по-лесно ще се освободите от ненужната стеснителност.

Източник: overshyness.com 

Коментари