От Дик Дастърдли до Джей Лено – има брадички, които трудно можеш да забравиш. Всъщност брадичката е една от най-отличителните човешки черти, защото нито едно друго животно на планетата не притежава тази малка костна издатина в долната част на лицето. И изглежда, че брадичките не изпълняват никаква конкретна функция.
Според ново изследване те съществуват просто защото в хода на еволюцията сме „останали“ с малко излишно пространство в долната част на челюстта, което е било запълнено с костна тъкан.
„Брадичката е еволюирала до голяма степен случайно – не чрез пряка естествена селекция, а като страничен продукт от селекцията върху други части на черепа“, обяснява антропологът Норийн фон Крамон-Таубадел от Университета в Бъфало.
В еволюционната биология подобна структура се нарича спандрела – термин, зает от архитектурата. Това са триъгълните празни пространства, които се образуват при изграждането на арки. Не са целенасочено проектирани, просто се появяват като страничен ефект от конструкцията.
Но как точно сме стигнали до тази „излишна“ част от лицето?
Знае се, че Homo sapiens са първите и единствени примати с ясно изразена брадичка. Неандерталците, денисовците и човекоподобните маймуни не притежават такава.
Екипът анализира еволюцията на черепно-лицевите характеристики при хоминините, за да разбере кои от тях са били оформени от естествения подбор. Резултатите показват, че брадичката вероятно се е появила, когато формата на черепа се е променила, за да побере по-голям мозък, а долната част на лицето е станала по-малка заради намаляването на зъбите.
Тези промени вървят ръка за ръка с развитието на бипедализма – способността да ходим изправени. С времето, докато ставаме все по-умни и по-„грациозни“ като вид, ъгълът на челюстта се променя и това води до оформянето на брадичката.
За да проверят дали тя наистина е „спандрела“, учените анализират и различните ѝ особености. Повечето от тях не показват признаци, че са били оформени от естествен подбор.
„Само защото имаме уникална черта, като брадичката, не означава, че тя е била селектирана, за да подобри оцеляването ни – например като укрепване на челюстта за по-добро разпределение на силите при дъвчене“, казва фон Крамон-Таубадел. „Брадичката вероятно е страничен продукт, а не адаптация.“
С други думи, тя се е появила като последица от начина, по който естественият подбор е оформил останалата част от черепа и челюстта ни. Може да не върши нищо конкретно… но без тези промени нямаше да сме това, което сме днес.
Проучването е публикувано в списание PLOS One.
