Защо някои хора по-често преживяват дежавю?

04 май 2019 г., 14:00
10071

Shutterstock

Познавате това усещане: денят минава, вършите си работата, миете чиниите, пътувате нанякъде – нищо необичайно, когато внезапно усещате нещо познато – това се е случвало по-рано.

Само дето не е. Или?

Може да се опитате да се върнете назад в паметта си, за да си спомните кога сте преживели този момент. Но усещанито си е отишло толкова бързо, колкото се е появило, пише Джордан Гейнс Луис, докторант по невронауки към Университета на Пенсилвания, за Psychology Today.

Феноменът „дежавю“ (от френски déjà vu – вече видяно) далеч не е ясен на науката, но има няколко теории за него:

  • Дежавю е резултат от някакъв вид „разминаване“ между това как усещаме със сетивата си и възприемаме със съзнанието си света около нас. Може би усещаме познат аромат и умът ни директно ни препраща към първия път, когато сме го усетили (тази теория е доста неопределена – особено като се има предвид, че повечето епизоди на дежавю изобщо не отразяват минали събития).
  • Феноменът би могъл да се далжи на временна неизправност между дългосрочните и краткосрочните механизми на паметта. Информацията за непосредствената ни среда може погрешка да премине директно към дългосрочната памет, прескачайки типичните механизми за пренос, и така, когато имаме дежавю, имаме чувството, че преживяваме нещо от далечното ни минало.
  • Част от мозъчната кора, известна като „носова“ или „ринална“ кора, е свързана с разпознаването, може да се активира необяснимо без намесата на центровете на самата памет. Това може да обясни защо чувството е толкова неспецифично и не можем да разберем къде или кога по-рано сме преживели този момент.

Всъщност някои пациенти с епилепсия винаги преживяват дежавю в началото на припадъка. За тези хора стимулацията на въпросния център, а не на хипокампа, който е свързан с паметта, води до дежавю.
Изчислено е, че 60 – 70 процента от хората преживяват явлението, най-често във възрастта между 15 и 25. Защо? Никой не знае.

Луис свидетелства от собствения си опит, че е започнала да се интересува от преживяването, защото в студентските си години то я сполетявало твърде често. На 26 тя вече не помни последния път, когато ѝ се е случвало.

Дали някоя от по-горните теории е вярна? Едва ли някога ще разберем. В крайна сметка епизодите са напълно неочаквани, а за повечето от нас и необикновено редки – и е трудно, да не кажем невъзможно, да се проведат реални емпирически проучвания по темата.

Можете ли да добавите нещо за феномена от собствен опит? Случва ли ви се често?

Ключови думи:
Коментари