Казват, че човек постоянно е недоволен от това, което има. Че винаги трябва да иска още. Казват, че чувството за липса е ключово за успеха, че е невъзможно да бъдещ щастлив и реализиран, ако не се стремиш към някаква цел. Че ако се откажеш от търсенето, ако оставиш бъдещето на самото бъдеще, се отказваш от живота. Че трябва да имаш амбиции и стремежи. Казват, че няма време за почивка.
Не съм съгласен. Влюбете се в настоящето. Преклонете се пред онова, което имате. Отърсете се от надеждата, че щастието ви може да се крие в бъдещето, че радостта ви зависи от „още“. Откажете се от целта, изоставете копнежа към крайната цел и се фокусирайте върху настоящето. Забавете крачка. Бъдете тук. Дишайте.
В действителност, вие винаги сте тук, дори и в по-голямата част от времето си да се опитвате да бъдете „там“. (Но дори и да стигнете до „там“, вие пак ще сте тук. Настоящият момент е ваш дом).
Възможно е да водите живот без недоволство. Възможно е да постигнете големи успехи в този свят, да живеете така, както искате, дори и да се отдадете на мечта за бъдещето, но останете заземени в настоящето. Възможно е да водите живот на бавен ход, наслаждавайки се на всеки миг, да вкусвате дните, вместо да се опитвате да пребягате през тях.
Този жив момент не е средство за постигане на някаква цел – той е самото изживяване. Живейте в момента. Съзнанието може и да нарече това „липса на амбиции“. Аз обаче го наричам здрав разум, благодарност, спокойствие; място, на което – по ирония на съдбата – всичко е възможно.
Автор: Джеф Фостър
