Ти си това, което ядеш

29 април 2019 г., 08:33
6978

Shutterstock

Въпреки шеметния напредък на световната наука през последния век едно нещо остава непроменено – хората боледуват. При това все повече и повече.

Броят на онкологичните и сърдечносъдовите проблеми в световен мащаб се измерва в милиони и основна причина за това е стресовият и нездравословен начин на живот, който водим. Постиженията на медицината и фармацевтиката все още са насочени само към етапа, в който болестта е вече свършен факт и често в твърде напреднала фаза, за да може да бъде елиминирана напълно. Ето защо през последните години водещите учени започнаха да си задават въпроса – а не може ли да лекуваме заболяванията още преди те да са се появили?

Амбициозен проект, който напомня футуристичния сценарий от филма „Специален доклад” – злодеят трябва да бъде елиминиран още преди да е извършил престъплението. Но как? Оказва се, че отговорът може би се крие в една от най-простите и древни медицински практики, познати на човечеството – правилната диета.

Представете си следната картина – отивате на рутинен преглед при личния си лекар. Вместо да ви назначава сложни, скъпи и времеемки изследвания, той взема малко кръв от пръста ви и я изпраща в лаборатория за потребителска геномика. Там учените анализират

ДНК профила ви.

Няколко дни по-късно получавате на имейла си резюме с потенциалните проблеми, които биха могли да ви съборят в бъдеще – грип, автоимунни разстройства, блокирани артерии например, – и препоръчителна диета, която трябва да спазвате - е, всичко си има цена - през целия си бъдещ живот.

В менюто влизат някои всъщност доста апетитни неща – авокадо, пълнозърнест хляб, червено вино, сьомга и зехтин. И не защото по принцип са полезни – това е диета, създадена специално за вас. Или по-точно – за групата хора, към която спадате на базата на гените си.

Активните вещества в тези храни ще повлияят на образуването на определени белтъчини в организма ви така, че рискът от грозящите ви заболявания ще спадне под критичния праг. Край на скъпите лекарства, край на обобщените терапии, които могат да повлияят добре на един, но да бъдат напълно неефективни при друг. Защото едно от най-новите направления в медицината – науката нутригеномика, откри специалната връзка между активните вещества в храната и организма ни на най-базовото равнище – генетичното.

Вече на всеки образован човек е известно що е то ген – тази малка градивна частица на нашето тяло, в която, като в книгата на живота, са записани всички данни, които определят особеностите на организма ни – как изглеждаме, как функционираме, от какви болести сме застрашени. Напредъкът на генетиката през последните години показа, че кодираната в генотипа ни информация

непрекъснато взаимодейства с влиянията на околната среда

и може да се променя в зависимост от тяхната посока и природа. Когато въвеждаме в тялото си нова информация чрез храната – а това са активните вещества, които се съдържат в нея, ние можем да повлияем на т.нар. генна експресия - начина, по който гените се изразяват в нашето тяло чрез белтъците, които кодират и после организмът ни произвежда.

Белтъците са активни макромолекули, които се синтезират от алфа-аминокиселините, използвайки генетичната информация, записана в нашата ДНК и РНК. Всеки различен вид белтък има определена биологична функция – някои блокират или пропускат активните вещества, други спомагат за изграждането на нови тъкани или предоставят химическа защита на организма ни от вредители, трети ръководят действието на своите „колеги”. Практически

всяка функция на живото тяло се регулира от произвежданите в него белтъци.

Именно те могат сериозно да се повлияят от начина ни на живот и от храната, която приемаме.

Младата все още наука нутригеномика се опитва да разбере по какъв начин се случва това. Тя разглежда хранителните елементи като сигнали, които се засичат от специална сензорна система в различните клетки и по този начин клетката получава информация за околната среда на организма. Когато сензорната система реагира на активните вещества от храната, генният код на белтъците се променя в зависимост от това на какво вещество е реагирала. Ако разберем какви са точните реакции на определени гени към различните хранителни вещества, ще можем като диригенти да регулираме активността на организма си единствено с това, което ядем. Възможностите, предлагани от тази стратегия, са невероятни.

Ако се окаже, че вашият индивидуален генотип не променя нивата на холестерола при консумиране на мазна храна, един ден в бъдеще вашият лекар може да ви позволи да се тъпчете с колкото искате бекон и пържени картофи,

без да живеете в постоянен страх от инфаркт.

Няма да се налага да харчите грешни пари за витамини и хранителни добавки, защото ще знаете точно кои вещества са нужни на тялото ви, за да бъде здраво, и ще ги приемате по естествен път чрез храната. Ще бъде напълно възможно да удължите живота си с години просто като избягвате храни, които биха могли да отключат записаните в гените ви наследствени болести.

Обикновени и дори приятни неща като шопската салата с повече домати ще ви помогнат да намалите риска от рак на простатата. Наднорменото тегло ще остане само спомен, защото ще знаете кои храни трупат тлъстинките точно по вашите бедра. Интелигентната диета – това е медицината на бъдещето, обещават специалистите по нутригеномика.

Тази идея е стара като света. Още древният лекар Хипократ е казал: „Нека храната бъде ваше лекарство и лекарството бъде ваша храна”. По пътя на пробата и грешката много лечители през вековете са установявали, че определени елементи от менюто имат благотворно влияние върху някои болести.

Доскоро обаче

науката разглеждаше храната основно като начин за въвеждане на енергия и полезни вещества в организма. Това, че липсата им води до заболявания, е известно отдавна. Как тези вещества се отразяват на индивидуалните гени обаче – това тепърва предстои да бъде открито.

Въпреки че още е в началото на развитието си, нутригеномиката и нейната посестрима – нутригенетиката, която изучава генетичната основа на индивидуалните реакции към различните вещества, вече започва да отговаря на някои от въпросите, които сама поставя. Не е чудно, че най-голям е напредъкът в областта на онкологичните заболявания, от които ежегодно страдат близо 9 милиона пациенти. Оказва се, че

храната, която поемаме, може да включва или изключва гените, които носят наследствения риск от рак.

Проучванията на Аркадиуш Оржечовски и екипа му от Варшавския университет показват, че рискът от тумори може да се снижи с 50% само с помощта на подходящата диета. Гените, които причиняват рак, се наричат онкогени, а онези, които потискат малформациите – туморни супресори. Организмът ни прави всичко възможно да поддържа функцията на добрите гени и да потиска болестотворните. Този естествен процес се нарича хомеостаза.

Производството на генетично заложените белтъци се контролира именно от хомеостатичните механизми. Ако тялото ни обаче не успее да включи потискащите туморите гени, може да се появи раково образувание.

Американският онколог от Университета в Сейнт Луис д-р Робърт Ейвъри обяснява как храната може да повлияе на включването и изключването на добрите и съответно лошите гени. Той е посветил живота си на това да информира раково болните за ефекта, който хранителните вещества може да имат върху заболяванията им. Проучванията на колегите на д-р Ейвъри показват, че в някои храни се съдържат полезните вещества полифеноли, които имат мощно влияние върху онкогените на повечето хора. Съществуват различни видове полифеноли, но

най-здравословен ефект показват така наречените флавоноиди,

които се съдържат в някои растения и плодове като зеления чай, гроздето и кръстоцветните зеленчуци като карфиола, ряпата, репичките и брюкселското зеле. Техни разновидности срещаме и в цитрусите, лука и соята.

Проучване от 2001 г. показало, че любителите на зеления чай в Китай, където питието е част от местната култура, имат 50% по-нисък риск от рак на стомаха и дебелото черво от останалите. Две чашки на ден спират отлагането на бяла плака в устата, която може да има неблагоприятен ефект върху лигавицата. Впоследствие зеленият чай е внимателно проучен и се оказва, че е ключов в поддържането на нормалния метаболизъм на човешката ДНК. Нещо повече – дори при вече съществуващ рак на дебелото черво зеленият чай често успява да включи гените - туморни супресори, и да спре развитието на зловредното образувание, показа мащабно изследване на британската фондация „Кенсър Рисърч” от 2003 година.

Едно от най-интересните проучвания на връзката между зеления чай и рака е направено от д-р Ана Ву и екипа й от Центъра за проучване на рака „Норис” в Лос Анджелис. Те разглеждат случаите на рак на гърдата при пациентки, в чийто организъм има активен ген от вида СОМТ. Той отговаря за производството на ензим, който засилва действието на полифенолите в зеления чай. При някои жени този ген „нарежда“ производството на протеин, който намалява 3-4 пъти ефективността на тези ензими. Д-р Ву и колегите й решили да разберат как този конкретен генен вариант влияе на

способността на зеления чай да предотвратява рака на гърдата.

Резултатите били изненадващи. Досега учените смятаха, че по-ниската степен на преработване на активното вещество в организма, причинено от този ген, увеличава сериозно риска от развиване на рак на гърдата. Новото проучване обаче показало, че жените с поне един „слабоактивен” вариант на СОМТ показват много по-нисък риск от развиване на болестта, когато пият зелен чай. Жените с два броя на „високоактивния” вариант на гена обаче не се благоприятствали от чудотворното влияние на напитката.

Необходими са още проучвания, за да стане ясно защо това е така, но екипът на д-р Ву показа нагледно, че спецификите на индивидуалния генотип имат огромно значение за ефективността на активните вещества върху организма. Те разбраха също така, че действието на СОМТ ензима се променя с възрастта и пола – както е известно, от рак на гърдата може да страдат и мъже. Ето защо персонализираният анализ на гените ще бъде ключов, когато лекарите от бъдещето назначават лечебна диета и медикаменти за всеки от своите пациенти.  

Все пак не е излишно да знаем и

кои храни показват общо благотворно влияние върху организма на хората като цяло.

Проучванията на генетиците показват, че броколите и карфиолът например са истински биологични оръжия, отключващи ензимите, които разграждат канцерогените и препятстват канцерогенните свойства на тютюна. Ето защо за пушачите е важно да балансират организма си с тези храни. Проучване на д-р Иман Хаким от Университета в Аризона показа и че един литър зелен чай на ден в продължение на един месец значително намалява вредните ефекти на тютюна върху ДНК на пушачите с определени генни варианти (GSTM1 и GSTT1).

Самолечението със зелен чай обаче не се препоръчва от специалистите. Няколко проучвания показват, че консумирането на литър дневно от напитката не намалява, а напротив – увеличава риска от рак при пациенти с други варианти на тези гени. В случая активните вещества в чая действат не като антиоксиданти, а като прооксиданти и имат състаряващо и общо неблагоприятно влияние върху много от органите.

Има вещества, които обаче са полезни почти при всички и дори не само при хората. Гроздето и червеното вино съдържат почти магическото вещество ресвератрол, на което са посветени стотици проучвания през последните години. Освен че действа благоприятно на общото здраве,

ресвератролът предотвратява включването на гените,

провокиращи различни видове тумори, като модулират важните белтъци хистони, които спомагат за правилното подреждане на ДНК. Промяната на позицията на ДНК спиралата в клетката променя и активността на различните гени в зависимост от положението им. Ресвератролът активира белтъците сиртуини, които се активират при млекопитаещите при силен глад. Проучванията показват, че тези „гладни” периоди, когато калорийният прием е намален с поне 40%, намаляват броя и проявяването на хроничните заболявания и буквално удължават живота на лабораторните мишки с 50%. Същият ефект се получава и единствено с добавяне на ресвератрол към постоянната диета на животните. За човека оптималната дневна доза е две чаши червено вино на ден или около 400 г грозде.

Ресвератролът има отлично действие и при предотвратяването на сърдечносъдови заболявания. Той благоприятства производството на белтъци, които заздравяват стените на кръвоносните съдове и препятстват натрупването на вредни вещества в артериите.

Подобно действие имат и някои мастни киселини,

които се съдържат в сьомгата и рибата тон. Те регулират метаболизма на липидите и чувствително снижават риска от инфаркт. Не е чудно, че същите вещества имат благоприятно действие и при превенцията на рака.

Проучвания в областта на нутригенетиката показват, че е много вероятно туморите и сърдечносъдовите заболявания да имат обща генетична база и следователно се влияят от подобни външни фактори. Това твърдение още не е напълно доказано, но си струва да се замислим, че едни и същи благотворни вещества могат да спрат действието на двата най-големи убиеца в историята на човечеството.

И макар да е още в началното си развитие, нутригеномиката тепърва ще показва истинския си потенциал и ще разкрива тайните връзки между човешкия организъм и околната среда, на които един ден може би ще можем да влияем съзнателно и благотворно.

Далеч ли е България

от този процес? Преди да бъдат постигнати реални резултати и да се сдобием с последната дума на техниката за анализ на генетичния материал, трябва да се направят няколко важни стъпки към постигането на оптимални хранителни навици и начин на живот.

„Трябва първо да си зададем въпроса достъпни ли са, контролирани ли са храните, които ядем – смята националният здравен консултант по генетика и консултант към Националната генетична лаборатория проф. Иво Кременски. – Нутригеномиката ще навлезе и у нас, но за да навлезе тя, трябва да обърнем внимание първо на свойствата и качеството на храната, която поемаме. Едва тогава ще има смисъл да проучваме начина, по който тя влияе на нашите гени. А дотогава всеки може да направи нещата, които са полезни за всеки организъм, без значение от генотипа – да спре да пуши и да пие и, разбира се, да се движи повече.”

Стара мъдрост, която, кой знае защо, много от нас пренебрегват в очакване на медицинското чудо, което ще ни позволи да злоупотребяваме и пак да сме здрави. Тази надежда обаче противоречи на основния принцип на нутригеномиката – ти си това, което ядеш. И днес, както е било винаги, спасяването на давещите се е дело на самите давещи се. Затова, докато чакаме научния прогрес, можем поне да уважаваме собственото си тяло и да го храним с „позитивна информация”. Можем да бъдем сигурни, че и то ще ни отвърне със същото.

Елена Панова

Ключови думи:
Коментари