Теорията на поплавъка за 8-те категории хора

26 март 2019 г., 09:32
1186

Писателят Борис Акунин описва добро и зло като в приказка, която обаче е твърде реалистична. Снимка: rob zs / Shutterstock

„Целият ми живот премина да се убеждавам в правотата на банални истини, каза мисис Палмър“.

Из белетристиката

Ето ви още една банална истина. Реших да я нарека „Теория на поплавъка“.

Даже специално нарисувах поплавък, за да е нагледно, пише известният руски писател Борис Акунин в своя блог.

„Поплавъкът“ – това е човечеството. То се дели на категории с различни размери, от първата до осмата. Първата е бяла, след това постепенно бялото намалява, а осмата категория е безнадеждно черна.

Такива са градациите на личността от прекрасна до ужасна в зависимост от доброто или лошото поведение. За яснота: „лошо“ ще наричаме поведението, за което човек няма съмнение, че е лошо. Добрите намерения, довели до ада – очевидно и безпорно зло, няма да разглеждаме. Ако някой е искал най-доброто, но се е получил ужас, ще обявим амнистия.

1.Хора от първата, висша категория – тези, които правят добро, дори ако това ще ги отведе неминуемо към незабавна гибел. Като Исус, ако се отнасяме към него като към исторически персонаж. Или, не знам, като Януш Корчак. В общи линии личности, каквито на света са единици.

2. Следват тези, които правят добро, дори ако ги заплашва затвор. Например, като най-добрите от декабристите, народните доброволци или дисидентите, излезли през 1968-а на Червения площад (през август 1968 г. в знак на протест срещу влизането на съветските войски в Чехословакия осем младежи излизат на Червения площад с плакати и са арестувани.). Има още няколко такива хора, но все едно, те са много малко.

3. Третата група е многочислена: на хора, които правят добро, дори ако това им създава неудобства или поставя благополучието им на риск.

4. Най-голямата категория е четвъртата. В нея хора, които с желание правят добро, но при условие, че това е напълно безопасно и с нищо няма да ги обремени.

5. Петата по размер не отстъпва на четвъртата. Към нея се причисляват личности, които правят добро само, ако това им е изгодно.

6. Следват хора, които спокойно правят лошо, ако от това ще извлекат дивиденти.(тук авторът визира депутатите в Държавната дума).

7. Още по-надолу са тези, които правят лошо съвсем безкористно, за собствено удоволствие, но само, ако няма да бъдат наказани. (Юрая Хийп – Акунин има предвид герой гадняр на Чарлз Дикенс от романа му "Дейвид Копърфийлд" – бел. ред.). Отново исках да назова някои съвременници, но добре, няма - не в този пост.

8. Накрая, най-недостойната и опасна разновидност, но, за щастие, рядка: изроди, които правят злини, дори за това да рискуват много. (Такива са злокачествени социопати като Джак Изкормвача, Чикатило, Ханибал Лектър).

Обърнете внимание, че линията на „водата“ минава между четвъртата и петата категория. Тази граница разделя хората, които са изцяло или предимно добри от онези, които са изцяло или преобладаващо лоши. Именно към 4-ата и 5-ата категории („нито риба, нито рак“, като някои са по-вероятно „риба“, докато други - „рак“) се отнасят повечето жители на планетата.

Тук е важно да се знае още нещо. Съставът на „водата“ (социално-политическата и нравствена среда) в различните времена и в различните общества не е еднакъв. В най-отвратителните периоди на историята „водата“ натиска поплавъка на дълбоко и колкото са по-лоши времената, толкова по-надолу потъва. (Рибари и ценители на физиката, не се дразнете. Моят поплавък е фигуративен).

В такава ситуация втората група се разпада седнали и мълчаливи, третата група трепери, четвъртата проси, петата удря, шестата пази, седмата измъчва, осмата царува.

Всички хора стават по-лоши, отколкото природата ги е създала - освен, разбира се, първата категория, която няма да остане без кръста си. От целия този „поплавък“ само този малък бял връх никога не бива потопен под водата.

Но се случва и обратното, слава богу. Когато съставът на „водата“ се подобри, „поплавъкът“ изскача нагоре. Ако в обществото се поощрява приличното поведение, цялата пета категория е толкова свестна, че ти е драго да я гледаш. На шестата категория не ѝ е изгодно да пакости, седмата се страхува. А осмата е преследвана от полицията (тази, което „служи и защитава“, а не, която „краде и прикрива“).

Доколкото това или онова общество е здраво се определя по много прост показател: поведението на четвъртата и петата група.

Оттук нататък ти си решаваш.

Ключови думи:
Коментари