Оказва се, че да се даде точно определение за психопат е трудно дори за най-опитните изследователи. У хората, които проявяват поведение, напомнящо психопатия, има нещо трудно уловимо и променливо. Можете да прочетете безброй научни статии, описващи различни устойчиви черти и характеристики, и въпреки това да останете с усещането, че нито една не улавя напълно същността.

Голяма част от тази неяснота се дължи на самата природа на психопатията: разумно ли е да очаквате, че ако попитате психопат дали е извършвал нередни неща, той ще признае?

Николас има приятел, който отново и отново проявява поведение, напомнящо психопатия. Независимо дали се хвали, че е напуснал ресторант, без да плати, или лъже приятелката си, този човек не вдъхва доверие. Въпреки това двамата си прекарват чудесно заедно и Николас не е склонен да прекрати отношенията им. Има ли лесен начин най-сетне да го направи?

Триархичният модел на психопатията

Кай Брей и Лора Дрисдейн от Университета на Мисисипи започват търсенето на отговор с обезкуражаващото наблюдение, че след близо 100 години изследвания върху психопатията не съществува почти никакво съгласие по отношение на най-важните ѝ характеристики. Все пак няма място за тревога, защото според авторите се открояват няколко повтарящи се теми. Сред тях са афективните дефицити — липса на емпатия и нарушени социални умения — както и липсата на самоконтрол, изразяваща се в безразсъдство. Третата характеристика, безстрашието, получава по-нееднозначна подкрепа, като въпросниците за самооценка по-често я установяват, отколкото клиничните интервюта.

Разликата между самоотчетите и интервютата по отношение на безстрашието вероятно се дължи именно на трудността да накараш хора с психопатични черти да признаят собствените си характеристики, освен ако не бъдат изправени директно пред тях в личен разговор.

Към това се добавят и разминаванията в изследванията, които се опитват да измерят реално антисоциално или престъпно поведение. Много хора не са престъпници, но проявяват останалите белези на психопатия — т.нар. „успешни“ психопати, които могат да ръководят корпорации или да станат политици. Затова в научните среди няма единно мнение дали престъпното поведение трябва задължително да бъде част от определението за психопатия.

Тук на помощ идва триархичният модел. Като опит да обобщи тези сто години изследвания, той предполага, че психопатията може да бъде описана чрез три основни области: разкрепостена импулсивност, жестокост и дръзновеност. Макар моделът да изглежда убедителен, Брей и Дрисдейн отбелязват, че досега той не е бил подлаган на достатъчно строги проверки. Тяхното изследване цели именно това.

Трите характеристики на психопатията

Изследователите разполагат с данни от 612 студенти, преминали през подробен набор от тестове, базирани на утвърдени измерители на психопатията. Някой би могъл да възрази, че по-представителна извадка от възрастни хора би била по-подходяща. В случая обаче фокусът не е върху самите резултати, а върху начина, по който те се вписват в статистически модел — нещо, което самите автори признават като възможно ограничение.

Методът, използван за анализа, е т.нар. мрежово моделиране. В него отделните твърдения от тестовете се представят като възли, а връзките между тях — като линии. Крайният резултат наподобява мрежа от свързани кръгове, при която дебелината на линиите показва колко силно са свързани различните елементи.

Резултатите показват, че макар и трите области да присъстват в модела, жестокостта се откроява като най-влиятелния фактор. С други думи, хората с високи нива на психопатични черти изглеждат неспособни да разберат чувствата на другите и насочват поведението си основно към собствените си цели. Тяхната емоционална студенина и безчувственост се явяват водещи характеристики, които понякога прерастват и в агресия. Както заключават авторите, макар всички области да са важни, психопатията най-силно се свързва с безлюбовност и липса на чувство за вина.

От теория към практика

За хора като Николас, които се опитват да преценят дали даден приятел е просто ненадежден или има психопатични черти, това изследване дава нещо повече от теоретична рамка. Макар такива хора често да манипулират, лъжат и злоупотребяват, именно липсата им на човечност е най-характерната им черта.

Това до голяма степен е логично. Ако човек не е способен да съчувства и дори проявява студено безразличие, това лесно може да доведе до стремеж към доминиране чрез рисковано и съмнително поведение.

В крайна сметка, когато се опитвате да прецените дали да се доверите на някого, няма да разполагате с удобството на научни въпросници. Освен това може да не виждате цялата картина — особено ако сте обект на манипулация. Затова обръщайте внимание на емоционалната свързаност. Ако тя липсва, това може да бъде най-важният предупредителен сигнал.