Бърнаут - синдром на професионалното прегряване – е официално обявен за болест от Световната здравна организация. Поради стресиращата обстановка в работната среда (особено в големите корпорации) все повече хора се оплакват от „прегаряне“. Синдромът на професионалното изчерпване получи свой код в класификацията - QD85. Той е описан като хроничен стрес в работна среда, който не е бил успешно овладян.

Кои са симптомите на бърнаут:

     - чувство за провал;

    - постоянна умора;

    - нарушен сън;

    - нарушен апетит;

    - болки в корема;

    - увеличена употреба на алкохол, цигари, наркотици;

    - панически атаки;

    - усещате се самотен, празен, животът ви е безсмислен;

    - засилено безчувствие и неразбиране на околните, които изострят състоянието на човека в страдание.

Според специалисти професионалното изгаряне може да доведе до психологичен срив. Това е социален феномен, в центъра на който се поставят и въпросите за правата на работещите, за условията на труд, за възнаграждението или за часовата ставка - все неща, които по една или друга причина, днес често се заобикалят и се нарушават.

Някога Алеко, когато беше посетил Америка, написа в своя пътепис, че американците са студени и могат да бъдат сравнени с чаркове на една машина. Щастливеца изрази тревогата си, че прекаленото отдаване на работа съсипва здравето и взаимоотношенията между хората. И това сякаш бе един от малкото критерии, по които България водеше пред чуждата страна.

Днес може да се каже, че „сме ги стигнали американците“. Че даже и задминали. В жестоката работна среда можем справедливо да зададем въпроса: „Къде е поставен Човекът?“ Все повече и повече човешкият фактор сякаш отстъпва пред механизацията и навлизането на нови технологии, нови програми – светът се превръща в един глобален компютър, а хората действително са като машини, които се обезличават все повече и повече зад малките си монитори и се свиват до точка безсмислие.

Пращат се имейли, подписани от някакви имена, които вече нямат значение. Има значение само дали сървърът работи, дали има бекъп на еди кое си, дали клиентите са доволни от добре свършената работа. Но кой я е свършил, как я е свършил, какво му е коствало това, колко време е посветил на проблема, вече няма никакво значение. Хората се задоволяват с недоброто заплащане на труда си, с неправомерните осигуровки, свикнали са да остават в извънработно време и най-страшното е, че постепенно потъват в този пагубен кръговрат и все повече се отдалечават от себе си, а чувството за празнота и безсмислие се засилва.

Усетите ли това, е време да се погрижите за себе си. Сменете средата, вземете си дълга отпуска, откъснете се от работата. Пътувайте. Помислете. Струва ли си? Живеете един живот. Нищо и никой не е по-важен от вас самите.

Автор: Цветелина Велчева ©