Трудолюбието винаги е било един от главните добродетели на човека. Всеки от нас е чувал от детството си за ползата от труда, за необходимостта цял живот усърдно и добросъвестно да работиш. Естествено, и за вредата от мързела и бездействието.
За съжаление хората, които са далече от психологията, трудно забелязват разликата между трудолюбието и патологичната зависимост от работата. Всъщност достатъчно е само да започнеш да се престараваш, да си вземеш работа за вкъщи, да свикнеш да се задържаш по-дълго в офиса или да се откажеш от отпуската и вече си хванал първите симптоми на работохолизма.
Ако често оставате след края на работното си време в офиса, работите у дома, в кафето или през уикендите, ако не можете да живеете без служебния си телефон, ако рядко си взимате отпуска под претекст, че фирмата ще фалира без вашия труд, ако забравяте, че работата не е всичко на този свят и често пренебрегвате семейството си заради нея, значи определено имате проблем с работохолизма.
Претоварването с работа все още не означава непременно, че човек е работохолик, но именно това е в основата на проблема. А тънката разлика е, че работохоликът отива на ски, мечтаейки си да се върне в офиса, а "просто работливият" човек е в офиса, мечтаейки си да отиде на ски.
Между работохолизма и алкохолизма има доста общи черти. Например, както алкохоликът крие бутилки из цялата къща, за да може винаги една да му е подръка, така и работохоликът използва всеки свободен момент - дори докато изчаква опашката за тоалетната, за да си провери мейла.
Други отличителни черти на работохолика са:
• Нежелание да се прехвърля работа на другите - работохоликът иска да контролира всичко и да знае всичко, което се случва;
• Пренебрегване на живота и на останалите хора извън работата - той не вижда смисъл и не може да разговаря за нищо друго освен за своята работа, в краен случай - за тази на другите.
• Опит да превърне дори и хобито в работа.
Паническите атаки и тревожността са именно симптомите, които показват, че губим контрол, което е най-големия страх за работохолика. Подсъзнанието ни изиграва шега и въпреки целия стремеж към контрол всъщност ние го губим по време на една паническа атака. И преди да стигнем до подобни неприятни преживявания, можем ли да вземем контрола в свои ръце и да си дадем почивка? Ако сте познали себе си дори в част от горните определения, задължително го направете!
