Страхът на обществото, свързан с отрицателните ефекти, които новите технологии оказват върху децата, достигна своя пик и много родители прибягват до някои наистина крайни мерки.
Едно бързо търсене в YouTube показва хиляди видеа на майки и бащи, които нахлуват в стаята на децата си, изключват компютрите или гейм конзолите и буквално разбиват джаджите на парченца.
Ето какво обаче не разбират повечето родители. Проблемът не са технологиите. Налагането на строги правила, свързани с потреблението им, не е решението. Решението е друго – трябва да се открие първопричината за тези разсейващи странични занимания.
Децата имат психологически нужди
По същия начин, по който хората се нуждаят от питателни вещества, за да функционират правилно, така и човешката психика си има своите нужди, за да процъфтява. Тези дребни развлечения, които отвличат вниманието на децата ни, компенсират определени липси. Тъй че когато децата не получават необходимите за тях „психологически питателни вещества“, те прекаляват с нездравословните поведения и търсят удовлетворение на друго място (най-често във виртуалния свят).
Ако искате да отгледате наистина успешни и „неразсейващи се“ деца, то като за начало трябва да им предоставите тези три ключови „психологически питателни вещества“.
1. Автономност
На пръв поглед може и да изглежда като ужасна идея, но ако дадете на децата си свободата да контролират сами своите избори, това всъщност може да бъде нещо хубаво.
Според изследване, проведено от професорите по психология Марциела Кореа-Чавез и Барбара Рогоф, децата от етно-лингвистичната група на маите, които са били по-малко изложени на формално образование, „задържат вниманието си по-добре и учат по-ефективно от онези, които са били обучавани активно в западните училища“.
В интервю за NPR д-р Сюзан Гаскинс, която е изучавала селата на маите вече няколко десетилетия, споделя, че местните родители дават на малките огромна свобода. „Родителят не поставя целите (и впоследствие не награждавате детето за изпълнението им). Напротив – детето само избира каква да е целта му, а родителят подкрепя изборът му както намери за добре.“
При повечето образователни системи в света обаче детето няма никаква автономност да избира. „Напълно възможно е много деца просто да се отказват да контролират своето внимание, тъй като то постоянно се направлява от възрастния“ – бил той родител или учител, коментира Рогоф.
Какво могат да направят родителите: вместо да налагат строги правила за потребление на новите технологии, те могат да помогнат на децата си сами да поставят границите. Целта е детето да разбере защо трябва да ограничи времето, прекарано пред екрана. Взимайте решенията, свързани с децата си, заедно със самите тях (а не вместо тях). По този начин те ще бъдат по-склонни да се вслушат в съветите ви.
2. Компетентност
Помислете за нещо, в което сте наистина добри – например готвене или паралелно паркиране. Усещането за компетентност е хубаво нещо, нали? То нараства едновременно със способността ви да постигате успехи в живота.
За съжаление, радостта от прогреса е усещане, което е особено избледняло у повечето деца днес. Твърде често посланието, което подрастващите получават, е че не са компетентни в нещата, които правят. Стандартизираните тестове например са едно от нещата, които допринасят най-много за този проблем, тъй като не отчитат факта, че различните деца се развиват с различни темпове.
Ако детето не се справя добре в училище и не получава необходимата индивидуална подкрепа, то може да започне да вярвам, че постигането на компетентност е нещо невъзможно. Затова то спира да се опитва. При отсъствието на компетентност в класната стая децата се насочват към други източници, от които могат да си набавят усещането за развитие и растеж.
