Вашето мило и спокойно детенце изведнъж се превръща в крещящ деспот, който отрича всичко? „Това е напълно нормално, просто е пореден етап от развитието“, успокояват психолози.

Защо се появава т.нар. криза на 3-годишните, как да помогнем на детето и правилно да я преодолеем обяснява психологът Светлана Садовникова пред letidor.ru.

Главната причина за появата на кризисно поведение при малкото дете е стремежът към независимост и себеуважение, проверка на собствените възможности и на чувства.

Когато наближи 3 години, детето започва да осъзнава, че е самостоятелна личност и се справя и без родителска помощ. В тази възраст малкото разбира, че може да върви и яде, да се облича, мие и да си влиза в стаята без тате и мама, затова все по-често чуваме от него „Не искам“ и „Аз мога сам“.

Детската самоуверенност му диктува, че може да прави и решава всичко само. Обаче нещо все не се получава: връзките се заплитат, копчетата не се закопчават, завивките стават на топка...

Осъзнавайки своето безсилие или срещайки неразбиране от страна на големите, у детето се взривява бурен фойерверк от емоции. Именно затова свързваме 3-годишната възраст с крясъци, сълзи, истерия... Но в този период се калява психиката, затова е много важен.

Преходът към следващата стъпка от самоусъвършенстването дава на детето нов жизнен опит и осъзнаване на собствената значимост, развива познавателната активност, настойчивост, самостоятелност, изработва сила на волята и гордост от собствените достижения.

По какво ще познаете, че кризата е настъпила?

Не е задължително тя да възникне точно на 3 години. Кризата може да се прояви от 2,5 до 4-годишна възраст и да протече различно: у някои деца е ярко изразена, при други е спокойна. Това зависи от емоционалните особености и характера на детенцето, а също и от търпението и правилното поведение на родителите: без излишни ограничения, забрани и прекалена грижовност и закрила. 

Продължава на страниците на Новите родители.