Синдромът на "изгубените години": Когато времето в живота ни сякаш не съществува
Чували ли сте някога за синдрома на изгубените години? Това е възрастта от 50 до около 70. Наричат се изгубени, защото за мнозина това време сякаш не съществува.
Не съществува поради простата причина, че през този период най-напред се стараем да изглеждаме млади, а после с тъга признаваме, че старостта е дошла на прага ни. И в резултат на това изхвърляме онзи огромен залък, който всъщност може да бъде най-вкусния.
Някои хора смятат, че след 55 или 60-годишна възраст е най-добре да забравят за удоволствието от живота.
Това изобщо не е така! Тайната е проста.
Не бива да се опитвате да живеете след 55 години така, както сте живели, когато сте били на 30 или 40. Просто си позволявайте да се развивате.
В края на краищата нищо не може да бъде същото както преди. Когато сме на 15, не се опитваме да живеем така, както когато сме били на 5. На 30 не се преструваме на 15-годишни. На 15 не си играем с кукли и войници, както когато бяхме на 5. На 30 не слушаме музиката, на която сме се възхищавали на 15.
Това, разбира се, не означава, че се забавляваме по-малко. Просто получаваме удоволствие от други неща.
Много пъти съм чувал от различни хора за един любопитен феномен. Около 50-55-годишна възраст мнозина имат усещането, че нещо в живота е приключило, а друго, което е трябвало да започне в този момент, не е. Казано по-просто, в живота настъпва някакво прекъсване, пауза, която, колкото и да е тъжна, може да продължи дълго, много дълго. Чак до смъртта.
И какво да се прави?
Приятели, всичко е въпрос на цели – целите, които си поставяме. След 50 години ние по начало си поставяме за цел да не живеем по-зле, отколкото досега. Да не работим по-зле, да не печелим по-зле, да не изглеждаме по-зле, да не си почиваме по-зле…
Нима е чудно, че толкова много хора с огорчение смятат, че след 50-те животът им сякаш е спрял? Как може да е иначе, ако всичко, което се опитваме да направим, е да повтаряме себе си?
Опитайте се да си поставите различна цел - да живеете по-добре, отколкото преди. Да се наслаждавате повече на живота. Да се забавлявате повече, да имате по-интересни празници, да изглеждате по-добре, да имате по-силна и по-ярка любов. Опитайте - и веднага ще почувствате, че животът отново има смисъл.
Казвате, че е невъзможно? Но защо?
Докато си мислим, че след 50-годишна възраст личностното ни развитие приключва, докато отчаяно се опитваме да се държим за миналото, да живеем както преди, можете да забравите за оживлението и радостта.
Радостта и удоволствието от живота след 55 г. идват, когато се откажете от миналото и си позволите да продължите да живеете, да се променяте, да се развивате, да ставате различни. Когато си позволявате нови хобита, нови приятели, нови неща за правене, нови - различни! - удоволствия.
Днес, за разлика от поколението на нашите родители, ние разполагаме с още 25 години активен живот. Четвърт век!
Това заслужава да бъде отпразнувано.
Автор: Владимир Яковлев / източник: cluber.com.ua