Остаряваме бавно. Все по-бавно

16 юли 2018 г., 12:10
1869

Обри Дейвид Никълъс Джаспър де Грей, роден на 20 април 1963 г., е английски изследовател и автор в областта на биомедицинската геронтология. Започва научната си кариера в областта на изкуствения интелект. По-късно става автор на десетки изследвания, посветени на молекулярните изменения, водещи до болестите на старостта при хората, както и на възможните медицински интервенции срещу тях. Автор е на две влиятелни книги в областта на геронтологията – „Теорията за митохондриалните свободни радикали и остаряването” (The Mitochondrial Free Radical Theory of Aging, 1999, издателство RG Landes) и „Да спрем стареенето” (Ending Aging, 2007, изд. St. Martin's Press), в съавторство с Майкъл Рей. През 2009 г. става съосновател на фондацията SENS (SENS Foundation), чиято цел е да извършва, промотира и популяризира научните изследвания в областта на „подмладяващите биотехнологии”. Главен учен на SENS Foundation и главен редактор на списание Rejuvenation Research - най-авторитетното научно издание в областта на медицинските интервенции срещу остаряването. Снимка: Shutterstock

Обри де Грей е известен най-вече с радикалния си възглед, според който човешкото остаряване може да бъде разглеждано като съвкупност от дегенеративни процеси, всеки от които може да бъде предотвратен или поне забавен чрез прилагането на регенеративни медицински терапии. Това ще доведе до елиминиране на болестите на старостта и съответно до състояние на „вечна младост”.

Визията на Де Грей не е насочена към просто удължаване на живота, а към „пренебрежимо стареене”, което ще позволи на хората да живеят неограничено дълго, без да бъдат засегнати от физиологическите ефекти на остаряването. Всичко това е реалистична цел на медицинските изследвания, която може да бъде постигната в следващите десетилетия.

Едно от най-известните твърдения на Обри де Грей, което отлично характеризира както неговия стил, така и неговата радикална визия, гласи, че първият човек, който ще доживее до 1000 години, е вече сред нас и дори може да е на възраст над 50 години.

Всичко това превърна Де Грей в една от най-скандалните фигури на съвременната наука. При това обаче е факт, че през последните години неговите усилия дават очевиден позитивен резултат. В голяма степен благодарение на харизмата, медийния талант и безкрайната упоритост на д-р Де Грей темата „удължаване на живота” се превърна в една от горещите области на медицински изследвания. Списание „Обекти” успя да разговаря с д-р Де Грей. Ето какво каза той специално за нашите читатели.

***

- Д-р Де Грей, бихте ли обяснили какво се крие зад понятието „Пренебрежимо стареене с инженерни методи” (Engineered Negligible Senescence) в името на вашата фондация SENS?

- Този израз обозначава медицинските интервенции, които побеждават остаряването. Интервенции, които превръщат един биологичен вид, който познава старостта, във вид, който не остарява. Senescence ("стареене") е думата, използвана от изследователите в тази област като израз за лошите аспекти на остаряването, в контраст с добрите аспекти като натрупването на познания и опит например.

- Докъде стигнаха научните изследвания в борбата със старостта? Колко близо сме до постигането на „вечна младост”?

- Изследванията напредват по-бързо отвсякога, но са все още далеч от темпото, което щеше да е факт, ако имаше по-голямо финансиране. Прогресът ни през последните 7-8 години, от момента, в който започнах сериозно да развивам тази научна област, е около една трета от това, което бихме постигнали, ако разполагахме с всички необходими средства. Мисля, че имаме 50% шанс да постигнем целите си през следващите 25 години. Това обаче ще стане в случай, че скоро успеем да увеличим финансирането за постигането на тези цели. За щастие изглежда постигам траен напредък с привличането на средства и това ме прави оптимист.

- Кои са най-перспективните научни постижения в борбата със старостта?

- Твърде много са, за да ги изброя. Почти всички насоки за постигане на пренебрежимо стареене се развиват много бързо. Като илюстрация ще ви кажа, че една година, след като с Майкъл Рей публикувахме „Да спрем стареенето” (Ending Aging, 2007, St. Martin's Press), бяхме поканени да направим ново издание на книгата, като добавим в текста всички нови развития. Прогресът за една година се оказа толкова голям, че накрая трябваше да напишем цяла нова глава, за да можем да обхванем всичко.

- Какъв е напредъкът в борбата със „седемте смъртоносни фактора” (моля, вижте карето) на остаряването, дефинирани от вашата фондация?

- В някои от тези направления напредъкът е много по-голям, отколкото при другите. Например в две от тези области (замяната на загубени клетки и отстраняването на вътрешноклетъчния боклук) вече се провеждат клинични изпитания. Други експериментални терапии, например за отстраняването на клетките, „резистентни на смърт”, вече са на етап изпитания с лабораторни мишки. Някои все още не са стигнали дори до този предварителен етап, като изследванията се извършват върху клетъчни култури.

- Ако тези потенциални терапии срещу старостта станат факт, това ще означава ли, че ще постигнем „вечна младост”? Всъщност колко дълго бихме могли да живеем, запазвайки здравето си?

- Няма никакви ограничения – точно това означава думата „вечна”! Причините за смърт ще бъдат такива, каквито са днес за младите, здрави и пълнолетни хора - инциденти, заразни болести и т.н. Т.е. постигането на „вечен живот” ще изисква единствено избягването на съответните рискове.

- Как се отнасяте към дискусията за това дали „вечната младост” е желателна от социална гледна точка? Мнозина задават въпроса какъв ще е ефектът върху пенсионните системи, здравеопазването, семействата, културата и върху човечеството като цяло.

- Много хора задават различни въпроси за това как ще се промени обществото, когато остаряването бъде победено. И това е добре, защото ще ни позволи да се подготвим и да въведем необходимите промени, преди терапиите да станат факт. Тази дискусия обаче се превръща в нещо лошо, когато бъде разширена до критика срещу целия опит за лекуване на остаряването. Тази критика е напълно ирационална, защото не обръща внимание на чудовищния проблем, който имаме днес и който би трябвало да се опитваме да решим - страданията, причинени от болестите на старостта. Освен това тя предполага, че знаем какви избори ще правят нашите наследници.

- Можете ли да опишете един бъдещ свят, в който, да речем, „140 са новите 40”?

- Не, не бих могъл да го опиша, защото става дума за далечното бъдеще, в което ще бъдат факт и огромен брой други големи промени в технологиите, както и последиците от тях. Всичко, което можем да кажем със сигурност, е, че ще има много по-малко страдание, защото никой няма да живее с болестите на старостта.

- Смятате ли, че човечеството може да се адаптира и успешно да разреши всички потенциални рискове при прехода към общество на „вечната младост”?

- Да, така смятам. Важното в случая обаче е, че дори ако не се окажа прав, ние имаме моралното задължение да разработим терапиите срещу старостта колкото е възможно по-скоро. Защото може да се окаже, че съм прав. Единственият случай, в който би било морално оправдано да се откажем от разработването на тези терапии, е ако знаехме, при това с абсолютна сигурност, че тяхното създаване ще причини повече проблеми, отколкото ще реши. А никой не би могъл да твърди това с чисто сърце.

- Мислите ли, че човечеството може да се справи с натиска върху планетарните ресурси, който ще бъде създаден от милиони (и дори милиарди) вечно млади хора?

- Преди всичко здравите хора консумират по-малко ресурси от болните. Второ, ние просто не знаем колко деца биха искали да имат хората в бъдещето. Трето, не можем да предвидим и развитието на други технологии, които могат да намалят „екологичния отпечатък” на човечеството и да позволят безопасно увеличаване на световното население. Такава потенциална технология е ядреният синтез. Поради тези причини знаем, че имаме добър шанс да се справим с тези предизвикателства дори ако не можем да сме напълно сигурни, че ще успеем. Затова, както вече споменах, ние имаме моралното задължение да разработим терапиите срещу старостта, при това незабавно.

- Как вие лично бихте използвали допълнителното си време, ако можехте да удължите безкрайно живота си?

- Нямам абсолютно никаква идея. Би било глупаво да се изказвам по този въпрос, защото всеки може да промени решенията си по всяко време. Всичко зависи от това какъв ще е светът в бъдещето. Например може би бих искал да се върна към изследванията в областта на изкуствения интелект, с които се занимавах, преди да стана биолог. Възможно е обаче по това време изкуственият интелект да е вече разработен и в този случай аз очевидно ще трябва да се заема с нещо друго. Знам много неща, които бих правил за развлечение, например да гледам филми, които не съм имал време да гледам, или да прочета книги, които не съм имал време да прочета. Това обаче не е кой знае какъв план.

- Често казвате, че обществеността трябва да бъде образована по въпроса с борбата срещу старостта. Ако имате възможност да кажете само едно изречение, с което да предадете посланието си, как ще звучи то?

- Ако не искате да се разболеете с напредването на възрастта и ако не искате и другите хора да се разболяват, сега е моментът да нарушите своя мир с остаряването и вместо това да подкрепите кръстоносния поход срещу него, воден с нови медицински средства – средства, които знаем как да разработим. Без тази подкрепа от ваша страна създаването на терапиите срещу старостта ще се забави и това ще причини ненужни страдания и смърт на безброй хора.

Начо Стригулев

Ключови думи:
Коментари