Обри де Грей е известен най-вече с радикалния си възглед, според който човешкото остаряване може да бъде разглеждано като съвкупност от дегенеративни процеси, всеки от които може да бъде предотвратен или поне забавен чрез прилагането на регенеративни медицински терапии. Това ще доведе до елиминиране на болестите на старостта и съответно до състояние на „вечна младост”.

Визията на Де Грей не е насочена към просто удължаване на живота, а към „пренебрежимо стареене”, което ще позволи на хората да живеят неограничено дълго, без да бъдат засегнати от физиологическите ефекти на остаряването. Всичко това е реалистична цел на медицинските изследвания, която може да бъде постигната в следващите десетилетия.

Едно от най-известните твърдения на Обри де Грей, което отлично характеризира както неговия стил, така и неговата радикална визия, гласи, че първият човек, който ще доживее до 1000 години, е вече сред нас и дори може да е на възраст над 50 години.

Всичко това превърна Де Грей в една от най-скандалните фигури на съвременната наука. При това обаче е факт, че през последните години неговите усилия дават очевиден позитивен резултат. В голяма степен благодарение на харизмата, медийния талант и безкрайната упоритост на д-р Де Грей темата „удължаване на живота” се превърна в една от горещите области на медицински изследвания. Списание „Обекти” успя да разговаря с д-р Де Грей. Ето какво каза той специално за нашите читатели.

***

- Д-р Де Грей, бихте ли обяснили какво се крие зад понятието „Пренебрежимо стареене с инженерни методи” (Engineered Negligible Senescence) в името на вашата фондация SENS?

- Този израз обозначава медицинските интервенции, които побеждават остаряването. Интервенции, които превръщат един биологичен вид, който познава старостта, във вид, който не остарява. Senescence ("стареене") е думата, използвана от изследователите в тази област като израз за лошите аспекти на остаряването, в контраст с добрите аспекти като натрупването на познания и опит например.

- Докъде стигнаха научните изследвания в борбата със старостта? Колко близо сме до постигането на „вечна младост”?

- Изследванията напредват по-бързо отвсякога, но са все още далеч от темпото, което щеше да е факт, ако имаше по-голямо финансиране. Прогресът ни през последните 7-8 години, от момента, в който започнах сериозно да развивам тази научна област, е около една трета от това, което бихме постигнали, ако разполагахме с всички необходими средства. Мисля, че имаме 50% шанс да постигнем целите си през следващите 25 години. Това обаче ще стане в случай, че скоро успеем да увеличим финансирането за постигането на тези цели. За щастие изглежда постигам траен напредък с привличането на средства и това ме прави оптимист.