Позитивното отношение към стареенето може да подобри здравето, самочувствието и дълголетието, докато ейджизмът вреди на благосъстоянието и изисква обществени мерки.
Позитивното отношение към стареенето може да накара хората да се чувстват по-млади и да живеят по-дълго, показват научни изследвания, цитирани от BBC. Учените от Канадския институт за изследване на стареенето и Йейлския университет установяват, че начинът, по който мислим за възрастта, оказва пряко влияние върху физическото и психическото ни здраве.
Какво представлява ейджизмът и защо е проблем
„Ейджизмът може да промени начина, по който възприемаме себе си“, се посочва в глобален доклад на Световната здравна организация. Под това понятие се разбират деструктивни мисли, чувства и действия, насочени към хора или към самите нас нас, основани единствено на възрастта.
Проучвания показват, че негативните стереотипи за стареенето ограничават желанието на възрастните хора да се учат и развиват. Това води до ниско самочувствие, по-слаба социална активност и влошено здраве.
Колко разпространена е възрастовата дискриминация
Във Великобритания един от трима души споделя, че се е чувствал обект на възрастова дискриминация. В САЩ проучване сред 2000 души на възраст между 50 и 80 години показва, че 93% се сблъскват ежедневно с някаква форма на ейджизъм, често интернализиран под влияние на медиите и обществените нагласи.
„Трябва да се отбележи, че човекът, който дискриминира другите по възраст, също ще остарее“, казва Парминдер Рейна – научен директор в Канадския институт за изследване на стареенето. По данни на ООН до 2030 г. един от шестима възрастни в света ще бъде на 60 или повече години.
Стареенето започва като нагласа още в детството
Негативните възприятия за остаряването се формират още в ранна възраст – чрез родители, медии и лични наблюдения. Изследователите подчертават, че образованието за стареенето при децата помага за по-добро разбиране на жизнения цикъл и подготовка за собственото остаряване.
„Стареенето не е разрушителна сила. То е постижение на съвременното обществено здраве“, подчертава Рейна.
Позитивната нагласа удължава живота
Според изследване на Бека Леви от Йейлски университет хората с положителна нагласа към стареенето живеят средно 7,5 години по-дълго. Те показват и по-добра памет, както и по-ниски биомаркери, свързани с болестта на Алцхаймер, включително по-малка атрофия на хипокампуса – ключова зона за паметта.
Стереотипите за възрастта не са биологична даденост
Много разпространени твърдения, като това, че човек е „твърде стар за учене“, са социално конструирани, а не биологично обусловени. В действителност няма фиксирана възраст, след която развитието и ученето да са невъзможни.
Култури, в които възрастта е ценност
В много общества по света стареенето е символ на мъдрост и уважение. Под влияние на конфуцианските ценности редица азиатски култури отдават дълбока почит към възрастните хора. В Япония се чества „Ден на уважение към възрастните“, официален празник от 1966 г., както и специални юбилеи – 60, 77, 88 и 99 години.
Сред коренните народи на Америка по-възрастните са възприемани като „живи библиотеки“ – носители на знания, традиции и история.
Междупоколенческите връзки като ключ към дълголетието
Изследванията показват, че контактът между различни поколения значително намалява ейджизма. В региони с висока продължителност на живота е обичайно няколко поколения да живеят заедно, създавайки силни социални общности. Това намалява самотата, увеличава социалната свързаност и допринася за дълголетието.
„Остаряването е привилегия“, обобщава Рейна. „В съвременния свят получаваме като дар това да живеем дълго и добре, но често го пропиляваме, като се тревожим за него.“
