А когато се стремим да се възползваме максимално от възможностите си, времето за висока концентрация намалява още повече. Психологът от Стокхолмския университет К. Андерс Ериксон е открил, че се нуждаем от повече почивки, отколкото си мислим, по време на „съзнателната практика“, необходима за наистина овладяване на дадено умение. Повечето хора могат да изкарат само един час без почивка. А елитни музиканти, автори и спортисти никога не посвещават повече от пет часа на ден на работата си. Други изследвания също показват, че кратките почивки ви помагат да останете концентрирани и да продължите да изпълнявате задачите си на високо ниво. Липсата на почивки, от друга страна, влошава производителността.

Активен отдих

Но „почивка“, както посочват някои изследователи, не е най-добрата дума за това, което правим, когато мислим, че не правим нищо. Частта от мозъка, която се активира, когато не правите нищо, известна като мрежа за пасивен режим на работа на мозъка, играе критична роля в консолидирането на паметта и предвиждане на бъдещето. Тази област на мозъка също се активира, когато хората наблюдават другите, мислят за себе си, правят морални преценки или обработват емоциите на други хора.

С други думи, ако тази мрежа беше деактивирана, щяхме да се борим да си спомняме неща, да предвиждаме последствията, да разбираме социалните взаимодействия, да разбираме себе си, да действаме етично или да съчувстваме на другите – всички неща, които ни правят функционални, не само на работното място, но и в живота.

„Помага ви да осъзнаете по-дълбоката важност на ситуациите. Намерете смисъл. Когато не виждате смисъл в нещо, вие просто реагирате и действате в рамките на текущия момент и сте подложени на много видове когнитивно и емоционално неадаптивно поведение“, казва Мери Хелън Имордино-Янг, невролог и изследовател в Институт за мозъка и творчеството, Университет на Южна Калифорния.

Освен това не бихме могли да измислим нови идеи или отношения. Зоната на креативността се активира, когато правите асоциации между привидно несвързани елементи или измисляте оригинални идеи. Има и моменти на прозрение – ако като Архимед последната ви добра идея се е родила, докато сте били във ваната или на разходка, трябва да благодарите на биологията за това. Може би най-важното е, че като не обръщаме внимание на своя вътрешен свят, ние губим важен елемент от щастието.

„Ние просто правим неща, без да ги осмисляме през повечето време“, казва Имордино-Янг. Ако нямате способността да вместите действията си в по-широка идеология, те в крайна сметка стават безсмислени, празни и несвързани с по-широкото ви възприятие на самия себе си. И знаем, че липсата на цел води с времето до липса на оптимално психологическо и физиологично здраве.

Неспокойствието

Всеки, който се е опитвал да медитира, знае колко изненадващо трудно е да не правиш нищо. Кой от нас след 30 секунди бездействие не посяга към телефона?

Всъщност да не правим нищо е толкова неудобно, че е по-вероятно да се нараним. Буквално. В 11 различни проучвания беше установено, че участниците предпочитат да се подложат на всичко - дори на токови удари, само и само да не безделничат. А ги бяха пололили да седят тихо не много дълго - само от 6 до 15 минути. Добрата новина е, че не е нужно наистина да безделничите, за да се отпуснете. Можете да участвате в активен размисъл, да разсъждавате върху проблем или да обмисляте идея.

Всъщност всичко, което изисква визуализиране на хипотетични резултати или въображаеми сценарии - като обсъждане на проблем с приятели или потапяне в добра книга - също помага, казва Имордино-Янг.

„Ако просто погледнете красива снимка, вие я възприемате пасивно. Но ако направите пауза и си позволите вътрешно да размишлявате върху по-големия въпрос защо този човек на снимката се чувства по този начин, изграждайки разказ около него, тогава може много добре да активирате тези мозъчни мрежи“, казва тя.

Освен това не е нужно много време, за да се обърнат вредните ефекти от постоянната заетост. Когато възрастни и деца бяха изпратени за 4 дни без мобилни устройства, продуктивността им се увеличи с 50%. Доказано е, че дори една разходка, за предпочитане на открито, значително повишава креативността.

Друг много ефективен метод за поправяне на поражения е медитацията. Само една седмица практика за тези, които никога преди не са медитирали, или една сесия за опитни медитиращи, може да подобри креативността, настроението, паметта и концентрацията.

Всяка друга задача, която не изисква 100% концентрация - като плетене или рисуване - също може да помогне. Както пише Вирджиния Улф в „Собствена стая“ -  „Рисуването на картини беше тържествент способ да завършите безполезната си  сутрешна работа. И все пак именно в това безделие, в мечтите ни, скритата истина понякога излиза на повърхността.

Тайм аут

Страх ни е да не загубим контрол. Страхуваме се, че ако разхлабим хватката си дори за момент - например да се отдалечим от бюрото за 15 минути или да излезем от пощата си за през нощта - всичко ще се срути.

Грешно е, казва поетесата, предприемачът и коуч-треньор Джен Робинсън. „Метафора, която обичам да използвам, е огънят. Започваме бизнес и след година, когато можем да вземем една седмица почивка или да наемем някого, повечето от нас не се доверяват на външен човек да заеме нашето място. Ние казваме: „Огънят ще угасне“, казва тя. „А трябва просто да повярвате, че тези въглища са толкова горещи, че можем да си тръгнем, и някой друг ще хвърли дънер и той ще се запали?“, добавя тя. Не е лесно за тези от нас, които чувстват, че постоянно трябва да „правят“ нещо. Но изглежда, че за да постигнем повече, може да се наложи да се научим да правим по-малко.

Източник: Мениджър Нюз