За да превъзмогне тревожността и депресиите, съпътстващи съвременния живот, всеки от нас трябва да си извоюва независимост от социалната среда до степен, в която да не реагира изключително на нейните награди и санкции.
За да постигне подобна автономия, човек трябва да се научи сам да си осигурява награди. Да развие способността да намира наслада и цел независимо от външните условия. Контролът на съзнанието, умението да се извлича наслада от случващото се в момента, е ключов фактор за щастието – пише Чиксентмихай.
Елементите на насладата
Насладата според Чиксентмихай е нещо различно от удоволствието. Удоволствието е равновесието, което настъпва в съзнанието, когато някоя биологична или социална потребност е удовлетворена – да се нахраниш, да правиш секс, да чуеш похвала от някой, който уважаваш.
Удоволствието не води до психологическо израстване.
Има обаче преживявания, които не просто удовлетворяват очакванията ни, но отиват отвъд тях. Щастието, когато постигаме нещо неочаквано, когато надграждаме преживяното досега, Чиксентмихай нарича наслада. Всяко ново постижение, всяка добре свършена работа носи наслада. Ето какви са според него елементите на насладата:
1. Заниманието съдържа предизвикателство.
2. Притежаваме необходимите умения за справяне с предизвикателството.
3. Задачата има ясна цел.
4. Изпълнението на задачата осигурява незабавна обратна информация дали се справяме добре.
5. Тревогите на ежедневието са изтласкани от съзнанието.
6. Усещаме, че имаме контрол върху собствените действия.
7. Загрижеността за Аза изчезва – и въпреки това – парадоксално, идентичността укрепва вследствие на преживяното.
8. Усещането за продължителност на времето се изменя.
Това са осемте елемента, които превръщат едно преживяване в източник на върховно удовлетворение. Насладата възниква там, където задачата не е прекалено лесна, тъй че да ни отегчава, нито прекалено трудна, за да предизвиква тревога. Предизвикателствата са в баланс със способността за действие.
Човек е толкова вдаден в преживяването, че не вижда разлика между себе си и това, което прави. Това преживяване Чиксентмихай нарича „поток“ – и в него съзира тайната на така трудно постижимото щастие.
