Главната причина щастието да е така труднопостижимо е, че вселената не е създадена за удобство на човешките същества. Тя е с почти неизмерим мащаб, а по-голямата част от нея е враждебно пуста и студена – пише унгарският психолог Михай Чиксентмихай в световноизвестната си книга „Поток”.

Устременият към Ню Йорк метеорит може да се подчинява на всички закони на вселената, но за нас той би бил върховно безобразие. Вирусът, атакуващ клетките на някой гений, върши онова, което му повелява природата, въпреки че нанася огромна щета на човечеството.

Ако човешките цели и желания се вземат за отправна точка, то в космоса цари непоправим безпорядък – пише Чиксентмихай.

Трудно можем да променим начина, по който функционира Вселената, но можем да променим начина, по който функционира умът ни, убеден е психологът.

„Дали сме щастливи, зависи от вътрешната ни хармония, не от контрола, който сме способни да оказваме върху могъщите вселенски сили.“

Още в ранната си възраст бъдещият психолог забелязва, че докато някои от възрастните край него, съсипани от Втората световна война, така и не могли да стъпят на краката си, други се борели и запазвали позитивния си дух дори в най-тежките моменти. За да открие отговор на този озадачаващ въпрос, той се спуснал в дълбините на философията и психологията.

Психологията привлякла Чиксентмихай случайно. Като младеж слушал една лекция в Швейцария, която трябвало да е за НЛО. Вместо обаче да говори за срещи с причудливи създания, лекторът говорел за психологията на неговите съвременници. Според него европейците започнали да „виждат“ летящи чинии в небето, защото отчаяно търсели ред в хаоса след войната.

Този лектор бил Юнг, прочутият изследовател на архетиповете и колективното несъзнавано. Любознателният младеж започнал да чете трудовете на Юнг и след установяването си в САЩ, записал психология. Така Чиксентмихай започнал професионално да изследва как, въпреки безразличието на природните закони и безумието на саморазрушаващото се човечество, някои хора успяват да постигнат щастие.

Той установява, че тези хора водят деен живот, отворени са към света и към другите, отговорни са и съумяват да извлекат възможност за наслада дори в най-трудните ситуации. Общото между тях, открива той, е усещането, че имат контрол над живота си. Тези хора понякакъв начин са овладели собственото си съзнание.