Майките са ни отглеждали авторитарно и строго, ние правим всичко наопаки. Съобразяваме с препоръките на психолози да сме меки, гъвкави, да се вглеждаме в личностните особености на децата си. Може би дори сме прекалено либерални.

Трудно е да предположим от какво след години сегашните деца ще се жалват на психотерапевтите си. Защо обаче да не развихрим фантазията си по темата, предлага detstrana.ru. 

Вашата идея: Чувствата винаги да бъдат облечени в думи и да се изговорят

Неговото оплакване: „Мама бърбори като радиото!“

Спомнете си една история за послушното момченце, която звучи като виц. Майка му го вика да се прибере от улицата, а то се чуди: „Защо мамо, страхуваш се да не настина ли?" 

„Не, миличък, ти си огладнял!“, авторитетно го осведомява майка му.

Много тревожни родители се опитват да отгатнат настроенията и желанията на детето си. 

Какво е от полза

Активното общуване не е лоша идея. Важно е обаче да не го превръщате в самоцелен монолог.

„ Ядосан ли си ми? Сърдиш ми се защото ти взех таблета? Мислиш, че не те обичам ли? Искаш да ми покажеш колко си ми ядосан?“

Какво бихте почувствали, ако някой непрестанно опитва да „чете“ мислите ви? Умора? Раздразнение? Или желание да фраснете този умник по лицето?

Вашата идея: Да даде воля на отрицателните си емоции.

Неговото оплакване: "Аз непрекъснато крещя и ругая както съм свикнал удома, но това не се харесва на околните.“

В нашето детство проявите на гняв, яд, страх се не се приемаха добре. Затова трябваше да се владеем, да потискаме тези емоции, да не плачем.

Сега се отива в другата крайност. С лека ръка разрешаваме и насърчаваме децата да „озвучават“ емоциите с и. И често въобще не контролираме как се случва това. 

„ Крещи, хвърляй предмети, чупи – имаш право, щом си ядосан, а това те разтоварва!“. 

По-късно може само да се надяваме, че в критична ситуация, той ще умее да запази самообладание и да се вземе в ръце.