В Меджугорие можеш да отидеш само с покана.
Нещо четено, чуто, видяно трябва да ти обърне внимание на това място и да те привлече да го проучиш. Нещо вътре в теб трябва да те накара да пожелаеш да отидеш. И нещо от вън, от ефира да ти помогне да го направиш.
Това се случи с мен през една скорошна пролет. Видях по телевизията предаване, в което се споменаваше и за Меджугорие. Нещо ме накара да проуча мястото, нещо ме привлече и така „случайно“ се нагласиха нещата, че няколко месеца по-късно в един юнски ден се оказах със семейството си в Меджугорие. Иди проумей…
Мястото има особена вибрация. Усеща се още на влизане. Сякаш времето тук има различна разтегливост от времето в останалия свят. Според мерките на материалния свят пък може да се определи като едно добре застроено селище. Сгради от всякакъв размер, архитектура и цвят се надпреварват за вниманието и оценката на минувача. Повечето са хотели, това е и най-печелившото от туристическа гледна точка място в Босня и Херцеговина.
А историята на Меджугорие има толкова скромно начало. Преди около тридесет и пет години група разхождащи се деца виждат Богородица/Госпа (на хърватски) на един от баирите около селото. Какво точно се е случило е разказано на много места в интернет: прочетете на български език тук, разгледайте сайт за български поклонници тук, надникнете в дискусии и коментари тук и изгледайте отличен филм на ББС за началото тук (изцяло си заслужава похарченото време, много обективно изложение на събитията). Ето и кадри от филма.
Децата били преследвани по времето на Тито и от властта, а донякъде и от църквата, свещеник Jozo Zovko, който им помагал бил затворен за три години, накарали ги да направят всякакви изследвания за наркотици и алкохол, детектор на лъжата, били обвинявани във всевъзможни грехове, семействата им страдали. Католическата църква не искала да реши дали срещите са истински или не. В началото само свещеник Jozo Zovko помагал на децата, самата църква била против подкрепата и насърчаването на подобни неща – църквата искала Госпа да е само в сградата на църквата, а не по баирите на селото, а и конфронтация с режима в Белград не била препоръчителна. Децата обаче следвали казаното от Богородица и се съобразявали само със сърцата си, каквото и да им струвало това. Има игрален филм с Мартин Шийн на тази тема.
Времената се променили, децата-визионери се променили, някои от тях не са най-добри приятели днес, някои имат собствени църкви в двора си, някои са построили хотели-замъци – все неща, които не изглеждат до там духовни. Едно е останало постоянно – нито за миг нито един от визионерите не е променил първоначалното си твърдение за срещите си с Богородица. И до сега няма обяснение как всички до един по време на транса могат да понесат безнаказано например светлината на греещо слънце в очите си. Няма обяснение и за отчаянието, която ги обхваща, ако срещите се разредят или спрат.
