Убил ли е Сър Артър Конан Дойл приятеля си Бертрам Флетчър Робинсън, за да обере сам лаврите за „Баскервилското куче„?
Това подозрение обикаля публичното пространство от много десетилетия. Аз се поинтересувах от него в повече детаили, когато имах възможността да посетя със семейството си няколко важни места, свързани в писателя, приятеля му и Баскервилското куче.
Да започнем подред.
Дартмур, където се развиват всички събития от „Баскервилското куче“ се намира веднага до Английската Ривиера. Завива се обаче вместо към морето наляво от този светофар – надясно към Бъкфаст Аби, за което вече ви разказах.
Блатата на Дартмур са безмилостни. През деня приличат на приятни зелени ливади, човек (почти) може да се заблуди, че е в Ирландия.
Дойде ли нощта обаче, нещата в Дартмур се променят до неузнаваемост. Дълбоки, тесни долини, пресечени от множество потоци, които бързат към река Дарт, дала името си на района и парка. Пълно е с табели като: „Овце лежат по пътя“, „Единственият път е нагоре“, „Пресичат жаби“, „Има надежда, продължавай!“. Трябва да се познават в подробности местата, по които се ходи и денем, и нощем. Най-добре е това да става с водач. На всяка крачка могат да изскочат руини на древни стари ферми, стени на имения, покрити с мъх и вили, някои от които още обитаеми. Краката потъват без предупреждение и без предварителна индикация. Звуците нощем пък те карат да настръхнеш.
Richard Cabell , който е първообраза на Хуго Баскервил от книгата, бил местен земевладелец, за когото се говорело, че е продал душата си на дявола. Хората вярвали, че той подмамва млади селянки в блатата и ги убива. Сигурно било също, че убил и жена си. Изследователи намерили документи, които гарантират, че жена му живяла 14г. след него, но как се побеждава мит? Не е съвсем ясно на какво се гради репутацията му, но след смъртта му през 1677г. бил не просто погребан, а почти зазидан в семейната гробница. Каменната плоча върху него е поне тон, а селяните събрали пари дори за решетки на малкия мавзолей, за да не може да се измъкне в случай, че капака на каменния му саркофаг все пак поддаде. И до днес хората се страхуват от мястото. Там се събират индивиди, които се занимават с черна магия, а някои се кълнат, че ако се обиколи гробницата седем пъти и се подаде пръст през решетката – Ричард отхапва пръста отвътре. Все още чакаме обаче някой да публикува снимки на отхапани от Ричард пръсти.
Семейният ни съвет реши ние да пропуснем мястото, още повече църквата към гробището е горяла много пъти, но почти напълно изгоряла в необичаен пожар през 1992г. и в момента е по-скоро скеле на предишна сграда. Има и надпис, че влизането си е на ваша отговорност. Предоставям ви да видите снимки на мястото от други източници.
