е толкова лишена от сложност. Толкова простичка. Няма схеми, манипулации и игрички. Любовта, когато е Любов, просто обича. Споделя. Не пресмята какво ще получи. Не я е страх да направи първата крачка. Не я е страх, че ще я наранят. Тя просто иска да си говори. Да гушне. Да си играе... точно както децата си играят. И всичко останало, сложното, е измислено от възрастните, които са забравили що е чиста радост и чиста любов.
А какво правим ние, като не сме вече деца? Какво правим, ако сме се уморили? Научаваме се пак да сме като децата. Оставяме очакванията, мерилката и теглилката настрани и си даваме обич просто ей така. Не на килограм и не срещу определена цена. А просто защото е толкова хубаво да обичаш! Без излишни думи. Без обещания и без чуденето какво седи зад тези обещания. Съвсем простичко... като децата. Смеем се, гоним се и се щипем. И не мислим как ще паднем и ще си ожулим коляното и ще плачем. Просто си играем. Тръгваме в живота заедно, оставили бремето на всички очаквания, сметки и страхове и уморени от всички ненужни словесни брътвежи сякаш по детски прошепваме „Искаш ли да си играем?"... „Искам".
Автор: Ния Илиева Източник: Гнездото
