Днес е трудно да се повярва, но чак до 19. век европейците са се къпели по 1-2 пъти годишно, а често и по-рядко. Например испанската кралица Изабела I Кастилска твърдяла, че се е къпала само два пъти в живота си – когато се родила и на сватбения си ден.

Днес в Европа и Америка душът е ежедневие. Всички, които отстъпват от това правило, ни приличат на вонящи варвари.

От гледна точка на хигиената обаче необходимо ли е да взимаме душ толкова често?

Свинството – двигател на прогреса

В античността са се миели не само заради самата чистота. Римските терми например по нищо не отстъпвали на съвременните спа курорти – мрамор, мозайки, затоплени подове, уханни масла и вани с различна температура на водата.

В Средновековието къпането било скъпо и трудно. Ваните представлявали огромни дървени корита и не всеки замък разполагал с такава. Водата за къпане се подгрявала в големи казани, които били тежки за носене, а за затоплянето им отивали много дърва. Водата бързо изстивала – аристократите се боели да не се простудят. Църквата учела, че къпането носи болести. А в едно и също корито – с една и съща вода – се къпело цялото семейство – първо стопанката.

Къпането през Средните векове се смятало едва ли не за грях. Грижата за тленното тяло била нежелателна, трябвало да се мисли само за чистотата на душата. Освен това къпането неминуемо е свързано с голотата, която след греха на Адам и Ева се смятала за срамна.