Понякога начинът, по който се държим, или нещата, които говорим, могат да отблъснат хората. Може би и вие не сте горди с някои черти от характера си и бихте искали да ги промените. А може и да е нещо, което вие намирате за положително качество, а всъщност да вбесява околните. Във всеки случай съществуват някои черти от характера, които е много вероятно да дразнят околните.
Ето какво бихме могли да направим, за да се разбираме по-добре с другите, стига да смятаме, че е достатъчно важно за нас:
Ако сте болезнено откровен с другите, опитайте се да се поставите на тяхно място и да помислите как ли са се почувствали, след като сте им казали нелицеприятната истина в очите. Ако човекът отсреща може да понесе истината, кажете му я, но ако знаете, че ще го нараните, опитайте се да смекчите тона: „Роклята е хубава, но защо не потърсим друга, която да ти стои по-добре?“; „Вярвам ти, че си бил толкова зает, че да не ми се обадиш, но следващия път ще се радвам поне да ми напишеш два реда.“; „Не си се справил добре с проекта, но виждам колко усилия си положил, това е похвално и можем заедно да поработим, като ти дам някои съвети.“ и т.н. Помислете си дали ви е важно да си запазите отношенията с този човек. Ако отговорът е да, постарайте са да премълчавате някои истини или да ги видоизменяте.
Ако не сте фен на празните приказки за времето и прочие, но другите са, то положете усилия да им влезете в тона. Разменете си няколко дежурни фрази и после преминете по същество. Нищо няма да ви стане, ако си побъбрите как е минал уикендът ви, как ви е навалял дъждът или в какво задръстване сте попаднали. По този начин ще стоплите отношенията си с човека отсреща и ще „подготвите почвата“ за по-сериозните разговори.
