Времето лети и понякога така неусетно минава, че се чудим кога сме били деца, кога са се появили първите бръчки и бели коси. Започваме да си задаваме въпроси дали сме щастливи, дали сме сбъднали мечтите си, дали не сме допуснали грешки и можем ли да ги поправим. Ако погледнем на всичко това с чувство за хумор, ще ни е по-лесно да се приемем такива, каквито сме. А ето какво прави 20 години разстояние във времето с нас:
На 15: - За какво си мечтаеш?
- Да имам двойник, който да ходи на училище вместо мен.
На 35: - За какво си мечтаеш?
- Да спя 10 часа!
На 15: Нервна съм и излязох с изключен телефон.
На 35: Нервна съм и изчистих къщата.
На 15: Той е прекрасен, просто е съвършен.
На 35: Той е скучен, дебел, досаден, беден, грозен.
На 15: Като стане 22 ч., излизам!
На 35: Като стане 22ч., си лягам!
На 15: Имам си голямо пухкаво котенце у дома!
На 35: Имам си голям тлъст кредит в банката!
На 15: Мамо, стига си се месила в живота ми! Мога и сама!
На 35: Мамо, имам нужда от съвет!
На 15: Неее, Муфасаааааа! – плачеш сама в тъмното, прегърнала възглавницата си.
На 35: Неее, Муфасаааааа! – плачеш в тъмното заедно с децата си, прегръщайки ги.
На 15: Добро утро, свят! Спах 2 часа и се чувствам невероятно!
На 35: Изобщо не спах, трябва да пия хапче за глава, да си направя маска и някак си да избутам този ден!
На 15: Животът е пред мен! Мога да направя всичко!
На 35: Животът е пред мен! Мога да направя всичко!
Това, което никога няма да се промени, е жаждата да живеем. Никога не сме прекалено стари, за да последваме мечтите си и да започнем отначало. Искат се само дързост и желание.
Цветелина Велчева
