Най-грозното нещо е да напомниш на някого за миналото му, когато наистина се е променил.
Някои хора не вярват в промяната. Народът е измислил неслучайно поговорката „Вълкът козината си мени, но нрава не.“
Все пак промяната е възможна. Всеки си има своето минало. Някои остават завинаги негови пленници и никога не успяват да се спасят, други обаче успяват да се оттласнат от дъното на своето падение и да изплуват на повърхността.
И когато срещнете такъв човек в живота си, го поздравете, а не му напомняйте грешките от миналото. Натякването на миналото не е градивна критика, а манипулация, оръжие, начин да го уязвиш и да го задържиш във версия, която вече е надраснал.
Това е като да дадеш на някого стари обувки, които отдавна не му стават, и да го принудиш да ги носи отново, въпреки че междувременно е пораснал, научил се е да се доверява и да обича по-силно. 
Да, хората имат минало.
Да, сгрешили са.
Но когато постоянно ги обвързваме с това, което са били някога, тогава се превръщаме в тези, които отказват да ги приемат и не ценят промяната им.
Всички имаме минало. Въпросът е дали ще го използваме, за да се поучим, да израснем, да станем по-добри от себе си. 
Всички имаме правото и на своето настояще. Различни, променени, пораснали. 
Цветелина Велчева