Представете си епохата на нямото кино – времето преди изобретяването на синхронното записване на звук върху филмова лента. Четете емоциите по израженията на лицата и жестовете и ги тълкувате според предположенията. Гласовете остават на въображението ви. И докато в съвременния живот зрителят е разглезен от всякакви атракции в киното, то хората от отминалите епохи са възприемали филма като истинска атракция.
Именно с въздействието от изкуството и чувствата е свързана и една от любимите ни изчезнали професии – пианистка в киното. Представете си само каква приятна работа е това! Участвате в създаването на изкуство и се грижите за непосредствените впечатления на зрителите от филма.
Това е сред най-популярните професии в ерата на нямото кино, когато филмите изискват музикален съпровод. А най-интересното е, че тези пианисти са импровизирали на момента какво да свирят в зависимост от случващото се на екрана пред очите им. Така че зрителите стават свидетели на нещо неповторимо.
