Как месоядството е превърнало homo sapiens в това, което е

08 ноември 2019 г., 16:11
2612

Пещерни рисунки. Снимка: Shutterstock

Дисклеймър: написаното се отнася до човешката еволюция и няма отношение към въпроса дали днес трябва – или не – да ядем месо.

Преминаването към лов е било решителна стъпка в човешката еволюция. Ловът изисквал комуникация, планиране и употреба на инструменти, а всичко това изисквало по-голям мозък. В същото време, добавянето на месо направило възможно да се развие този по-голям мозък.

Когато праисторическите човеци станали ловци и започнали да ядат месо, този нов начин на хранене позволил майките да отбиват по-рано децата си.

Така те можели да раждат повече деца по време на репродуктивната си възраст, което вероятно е допринесло за постепенното разпростиране на популацията по света.

„Никой допреди не е показвал връзката между месоядството и продължителността на кърменето, което в този контекст е важно парче от пъзела”, казва Елия Псуни от Университа Лунд, цитирана от Science Daily.

В обществата с естествена репродукция средната продължителност на кърменето е 2 години и 4 месеца. Това не е много, сравнено с максималната продължителност на живота на нашия вид – около 120 години. То е дори по-малко в сравнение с най-близките ни роднини – шипанзетата. Те кърмят малките в продължение на 4 – 5 години, а максималната продължителност на живота им е 60 години.

Много изследователи са се опитвали да обяснят краткия период на кърмене при хората със социални и поведенчески теории за семейната структура и отношения. Екипът на Лунд показва, че периодът на кърмене при човека не е по-кратък от нормалното: като се вземе предвид развитието на мозъка и състава на храната, периодът, при който бебетата спират да сучат, съвпада идеално с откритата при другите бозайници зависимост.

Учените създават математически модел, в който въвеждат данни за размера на мозъка и диетата на близо 70 вида бозайници. Видовете, при които поне 20% от енергийното съдържание идва от месо, са категоризирани като месоядни. По този критерий човекът е месояден, за разлика от горилата и шимпанзето.

Моделът показва, че малките на всички бозайници спират да сучат, когато мозъкът им достигне определена степен на развитие от пълния си размер. При месоядните това се случва по-рано. Човекът не е изключение от общата зависимост.

Всички месоядни – от дребния пор до огромната косатка – имат относително кратък период на кърмене.

Преди време същият екип учени публикува изследване за възрастта, в която малките на различни животни прохождат. И тук се откриват сходни зависимости между видове, които отдавна са се отдалечили в еволюционния си път. Определен стадий на мозъчно развитие обуславя времето, в което прохождаме – независимо дали сме таралежи, или хора.

Коментари