Eто защо някои хора винаги закъсняват

29 септември 2016 г., 08:30
2057

Снимка: Shutterstock

Нагласяте аларма на телефона. Кълнете се (за пореден път), че ще тръгнете от къщи пет минути по-рано. Приготвяте всичко необходимо от предната вечер. И после, въпреки най-добрите ви намерения и усилия, се появявате с половин час по-късно на срещата, в офиса или в час.

Изглежда безнадеждно: винаги закъснявате, винаги сте закъснявали за всичко и никога няма да успеете никъде да стигнете навреме.

А може би това не сте вие – може би е партньорът ви, детето ви, колегата ви. Бихте се радвали да ги отучите от този навик, но то продължава толкова дълго, че изглежда малко вероятно да се промени.

Но има надежда: изследвания върху вътрешния ни часовник показват, че има начини този модел да се прекъсне завинаги. Със сигурност, много от причините за закъсненията имат връзка с мотивацията. Психоаналитиците могат да цитират причини като невротични саморазрушителни тенденции или нарушение в ранните стадии на развитие. Да, може проблемът да се крие в характера, особено ако не сте особено прилежен тип.

Но ако хроничното ви закъснение няма нищо общо нито с намеренията, нито с личността ви? Може да бъде нещо съвсем простичко като лесно поправим когнитивен дефект.

Според скорошно проучване на психолозите Емили Уолдън и Марк Макданиъл от Вашинготнския университет в САЩ, хроничното закъснение произтича, поне до известна степен, от нещо, известно като проспективна памет, свързана с времето (ППСВ).

Уолдън и Макданиъл изследват този тип памет, като дават на участниците в изследването си определено време, за да изпълнят дадена задача – целта е сами да преценяват времето си в хода на задачата, така че да успеят да я завършат навреме. Участниците имат възможност и да проверяват часовника, преди времето да изтече.

Може да помислите, че всеки би се възползвал от възможността да провери часовника, но експериментите са направени така, че да е лесно да забравите да се възползвате от тази стратегия, защото сте заети със задачата си.

Ситуацията в експериментите е аналогична на това, което се случва, когато сте погълнати в една дейност, например да наваксате новините в социалните медии, и същевременно трябва да излезете от дома, за да отидете на работа навреме. Мислете, че са минали само пет минути, когато всъщност са изтекли 20.

Хората, които са добри в задачите за  ППСВ, изглежда умеят по-добре да регулират поведението си, свързано с проверяване на часовника, тъй че разчитат по-малко на собствения си, потенциално не така точен вътрешен часовник. Въпреки това, пристигането навреме зависи не само от сравняването на собствения вътрешен часовник с този, който останалият свят използва.

Трябва освен това да имате способност да прецените времето, което може да ви отнеме, да речем, да стигнете от едно място на друго. Колкото е добре да се справя Google Maps в определянето на времето за пристигане, той няма да ви каже дали няма да срещнете някой приятел по пътя или дали няма да решите, че умирате за кафе. Един 10-минутен маршрут лесно може да се превърне в половинчасова разходка, ако се заприказват с приятел или не могат да ви направят кафето на мига.

Като имате това наум, ето три съвета, които според изследването помагат да намалите собственото си изкривено възприятие за времето.

1. Поглеждайте часовника. Няма нужда да усложнявате нещата, като мислите, че можете сами да следите времето. Ако трябва да подреждате множество срещи, уроци или служебни заседания, дръжте часовника някъде на видно място. Може да ви се струва невъзпитано да поглеждате часовника, но е по-малко невъзпитано от това да закъснявате и да карате хората да ви чакат. Ако нямате ръчен часовник, може да се окаже ценна инвестиция. По-удобно е, отколкото да си вадите телефона.

2. Създайте си стратегия, за да свършите нещата навреме. Едно от неочакваните открития в изследването на Уолдън и Макданиъл било, че някои от участниците разработили собствени цели, за да са сигурни, че са си оставили достатъчно време за задачата.

Например, знаете, че ви отнема 10 минути да измиете чиниите след закуска. Използвайте това като ориентир, за да изработите „време за превключване“, ако пържените яйца са залепнали за тигана повече, отколкото очаквате.

3. Не се поддавайте на изкушението да свършите „още само едно нещо“, преди момента, в който знаете, че трябва да тръгвате. Изследването за преценката на времето посочва колко е важна „верността към плана“. Решете предварително колко време ще отнеме всеки етап от задачата, независимо дали става дума за излизане от дома навреме или за завършването на един проект, преди да преминете към друг.

Източник: Psychology Today

Коментари