Да, пак закъснях, знам. Казваш, че не може да се разчита на мен? Сигурно така изглежда отстрани.
Исках да дойда навреме, но едно от децата ми завърши в истерия на пода, защото за закуска отказах да му дам бисквити.
Съжалявам, че закъснях.
Исках да дойда навреме, но едно от децата ми заяви, че трябва да отиде до тоалетната точно когато вече бяхме на вратата. После, след като смених поредния памперс, двете ми по-големи деца се скараха кой в коя седалка в колата да седне.
Съжалявам, че закъснях.
Исках да дойда навреме, но когато стигнахме в училище, осъзнах, че съм забравила раниците им у дома и трябваше да обърна колата и да се върнем. Тъкмо когато влязохме вкъщи, едното дете падна и си обели коляното. Трябваше да го промия и да сложа лепенка.
Съжалявам, че закъснях.
Исках да дойда навреме, но бебето се буди няколко пъти през нощта и си пропуснах алармата. След това тригодишното реши, че е ужасно забавно да се скрие, и го търсих в паника повече от 10 минути.
Съжалявам, че закъснях.
Исках да дойда навреме, но едното дете не искаше да се облича, другото отказваше да си обуе чорапи, третото реши, че не харесва вече обувките си.
Истината е, че наистина исках да дойда навреме.
Чувствам се виновна, че не успях.
Но децата са непредвидими и са в състояние да направят така, че да закъснееш всеки път. Нищо не мога да направя, това съм аз. Такъв е животът ми в момента. Приеми го или не се занимавай с мен.
Съжалявам, че закъснях.
Но не съжалявам, че съм майка.
