3. Съпричастни сте душевно с него
Разбира се, че участваме в живота на хората, които са ни близки. Но между добрите приятели и хората, с които се чувстваме емоционално свързани, обикновено има съществена разлика. Докато просто съчувстваме на първите или се радваме заедно с тях според случая, то думите на емоционално сродните ни души ни докосват на по-дълбоко равнище: ние страдаме, когато и те страдат, и сме щастливи, когато им се случва нещо хубаво. Спрямо тези хора проявяваме по-силен закрилнически инстинкт и от все сърце им желаем само най-доброто – защото техният живот ни засяга пряко.
4. Знанието, че тези хора присъстват в живота ви, ви придава сила
В живота ни има много хора, на които държим и които ни действат добре. Приятели, с които се забавляваме, братя и сестри, които ни познават от малки, родители, с които споделяме всичко. Но малцина са тези, които, без непременно да са постоянно около нас, ни помагат да се чувстваме по-добре. Само мисълта за тях, знанието, че можем да им се обадим или да ги посетим по всяко време на денонощието, ни придава сила и чувството ни на самота изчезва в миг. С други думи, усещаме емоционалното родство интензивно, дори когато съответният човек в момента не е до нас. Да знаем, че тези хора съществуват, е едно от най-утешителните и окуражаващи неща на света.
5. За такъв човек винаги имаме време
За хората казват, че са „социални животни“. Но и ние понякога, когато всичко да ни дойде до гуша, се нуждаем от пространство и време за себе си. Освен ако изведнъж пред вратата ни не застане емоционално сродна душа. Тогава разбираме, че все пак имаме нужда от компания и дори се чувстваме по-добре. А когато наистина не ни е до гости, поне можем честно да го признаем на този наш „емоционален роднина“ и да се уговорим да се видим друг път (предварително радвайки се на срещата!), без да се страхуваме, че ще се обиди или че някой от двамата ще се почувства глупаво. Защото сме стопроцентово сигурни, че той ще ни влезе в положението.
Цветелина Велчева
