Съвсем нормално е като родители да искаме да защитаваме децата си., но трябва да знаем къде са границите. Ако прекалим, можем да постигнем обратния ефект. Вероятно и вие самите сте били в подобно положение със своите родители. Добре е да знаем как да не повтаряме същите грешки.

Ето кога навлизаме в личното пространство на децата си, без да се усетим, и вместо да ги приближим до себе си, всъщност ги отблъскваме.

1. Нарушаването на личното пространство на децата ги кара да се чувстват уязвими и непълноценни като личности.

Родителският контрол е нещо много важно за добрата връзка с децата. Но когато този контрол прекрачи границата, започват проблемите. Това води до отнемане на чувството на независимост у подрастващите, от което те имат нужда, и руши здравословната и хармонична връзка дете-родител. 

2. Колкото повече разпитвате и ровите, толкова повече децата лъжат и крият.

Чудесно е желанието да отгледаме децата си като открити и честни хора, но да проверяваме телефоните им например или личните им вещи ще предизвика точно обратния ефект. Естественият отговор би бил да започнат да крият разни работи от родителите си и да ги лъжат.

3. Насилственото нарушаване на личното пространство може да доведе дори до психически проблеми.

Децата вярват на нас като родители. Децата очакват от нас модели на поведение, задаване на критерии за правилно и грешно. Когато посягаме върху личното им пространство – агресивно и грубо – това може дълбоко да ги нарани, потисне и да предизвика дори психическа нестабилност. В този смисъл дори развалянето но връзката с децата не е най-лошото последствие от подобно поведение. Децата може да изпаднат в депресивни състояние, да растат без самочувствие и усещане за малоценност.

4. Когато не позволяваме на децата си да имат личен живот, ги лишаваме от шанса да усвоят сами редица житейски уроци.

Никой родител не иска детето му да страда, да има проблеми, да е тъжно, наранено. Най-много не ни се иска да повтаря нашите грешки. И понеже сме минали по този път, смятаме, че имаме правото да налагаме мнението си, да забраняваме и т.н. За съжаление обаче, нещата не стоят точно така. Грешките, болките, разочарованията са част от живота. Провалите и разочарованията ни учат всъщност много повече отколкото успехите. Трябва да оставите децата си да сгрешат – дори да повторят вашите грешки – за да израснат и да извървят своите пътечки, да научат своите уроци, да пораснат по-силни и по-мъдри.

5. Ако подслушвате детето си, това със сигурност компрометира доверието помежду ви.

Да нарушите личното му пространство или да прекрачите границата, като например да споделите с партньора си нещо, което детето ви е споделило само с вас, може сериозно да разруши доверието помежду ви. Дори намеренията ви да са били добри, най-вероятно ще отблъснете детето от себе си  и ще трябва доста да се потрудите, докато спечелите доверието му отново. А понякога това се оказва непоправимо.