Много е изписано по въпроса за отглеждането на деца. Като че ли едно време нашите баби и дядовци са ходели на специални курсове и са чели по 10 книги, за да се справят с отглеждането на 5-10 деца. Сега и едно дете е в състояние да ни докара до лудост.

Да, времената се менят.

Да, необходимо е да сме в крак с времето.

Да, жените днес работят много повече в сравнение със своите предшественички преди 50 години дори.

Да, заети сме, тичаме нагоре-надолу по цял ден, трудно е.

НО:

Дете, което прекарва повече от 1 час екранно време на ден, не е дете в норма. Нито е щастливо дете. Това е едно нещастно, пристрастено към устройствата дете, което всъщност е лишено от детство.

И за това са виновни родителите.

Колко от вас са попадали на следните гледки?

Малко дете под една годинка с телефон в ръка, докато майка му го бута в количката? Не е ли едно от най-тъжните неща, които сте виждали? Дете, което тепърва открива света. За него предстоят толкова много ПЪРВИ неща, които родителите му отнемат, замествайки ги с видеа, със смляна информация, която мозъкът не е в състояние да осмисли и поеме.

Дете на плажа, което гледа в телефона си, вместо да строи пясъчни замъци, да крещи с пълно гърло заради следващата голяма вълна. Поредното ограбено дете. Да, в този момент е тихо, в този момент е спокойно за родителите, които могат да изпият по едно фрапе, да си поговорят (дали?!) или на свой ред на спокойствие да си ровят в телефоните. Само че в дългосрочен това не е спокойствие, а проблем.

Психолозите неведнъж разказват за случаи от практиката си – невербални деца на 4-5 години; погрешно смятани деца за аутисти; деца, които не говорят родния си език, но за сметка на това владеят отлично английски. Историите звучат невероятно и стряскащо. Но те са създадени от големите, от родителите, които превръщат ежедневно децата си в тихи, немислещи и изоставащи създания, лишени от детство.

Пробвайте да играете с детето си на настолни игри, вместо да му пуснете телевизора за няколко часа. Ще се учудите колко много емоции ще пробудите у него и колко качествено време ще прекарате заедно Но за тази цел и вие самите трябва да се откъснете от своя „наркотик“.

Плашещо е да помислим за едно общество, в което хората са зомбирани пред екраните и не умеят да общуват помежду си. Трудно дочитат книга докрай, защото нямат търпение да минат нататък. Трудно излизат от вкъщи, защото е много по-лесно да си пишеш с приятел и да си поръчаш по интернет пица и кола.

Може би нещата са все още обратими.

Вгледайте се в децата си и помислете какво всъщност им давате, когато им позволявате да гледат часове наред в екрана на телефона или таблета. С какво ги обогатявате, какви спомени им подарявате… Какво ще помните един ден от времето си заедно. Защото те няма да са винаги деца. И няма да са винаги до вас. Опитайте се да им осигурите радост, умения, спомени, чувства, преживявания. Но от първо лице. За да не наблюдават собствения си живот отстрани. В трето лице.

Цветелина Велчева ©