Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент.
Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта…
Любовта казала:
– Богатство, вземи ме със себе си.
– Не мога – отговорило Богатството… – Имам много злато на кораба си и няма място за теб.
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:
– Суета, моля те помогни ми.
– Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.
Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:
– Тъга, позволи ми да избягам с теб.
– Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.
Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.
