Внезапно се чул глас:

– Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.

Гласът бил на непознат възрастен.

Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:

– Кой ми помогна?

– Помогна ти Времето – отговорило Познанието.

– Времето? – почудила се Любовта, – Но защо Времето ми е помогнало?

Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:

– Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!

Автор: Джериес Авад