В началото на 70-те години д-р Ричард Бенсън, кардиолог от Харвардския университет, за първи път обръща внимание върху промените, които протичат в тялото по време на медитация.

„Реакцията на отпускане” включва промени в метаболизма, сърдечния ритъм, дишането, кръвното налягане и химичните процеси в нервните клетки. Според Националния здравен институт на САЩ (NIH) „определени типове медитация намаляват активността в симпатиковата нервна система и увеличават активността в парасимпатиковата”, което води до забавяне на сърдечния ритъм, понижаване на кръвното налягане и успокояване на нервното напрежение.

Ричард Дейвидсън, доктор по психология и психиатрия от Харвардския университет и професор в Университета на Уисконсин в Медисън, провежда първите системни неврологични изследвания върху медитацията. Един от най-известните експерименти е този, който Дейвидсън прави с тибетски монаси. Докато десет от най-добрите ученици на Далай Лама медитират, учените измерват мозъчната им дейност с помощта на електроенцефалограма.

Виж още: Медитацията и ферарито

Те регистрират модел на мозъчна активност, каквато не са виждали по-рано. Той говори за необичайно висока степен на концентрация. Впоследствие, с помощта на мозъчен скенер невролозите установяват, че този тип дейност е оказал въздействие и върху самата физическа структура на мозъка. Явлението е известно като невропластичност, обяснява Дейвидсън. Прочетете интервюто, което американският специалист даде специално за „Обекти”.

- Д-р Дейвидсън, как медитацията стана обект на изследванията Ви?
- Винаги съм се интересувал от начините, по които можем да променим поведението си и да подобрим емоционалното си благополучие. Медитацията е такава стратегия – комплекс от процедури, които можем да използваме, за да подобрим психическото си състояние. Затова ме занимава вече от десетилетия.