В какви времена живеем само?! До вчера малцина постигаха просветление за това, че сме доста по-многоизмерни, отколкото си мислим. И то след като се отказваха от всички материални блага, от привързаност към семейства и близки и някъде високо в панините или само на определени места на земята, със специална маркировка „свещени” достигаха състояние на хармония с разширените нива на съзнание, които са кодирани в абсолютно всяко човешко ДНК. А сега все повече хора от големия град не излизат от дома си, преди да са свързали сърцето си с небето и земята, нищо че съществува илюзорна преграда от тавана над главата и пода под краката.

Все повече мениджъри започват сами да осъзнават,

че зад цифрите в счетоводните баланси стоят живи хора, които са избрали да работят за тази компания не просто защото „трябва нещо да се работи, за да се платят сметките”, а защото им е приятно да развиват личните си качества и таланти. И че когато подходят към тях с остарелите методи на всяване на страх и управляват чрез манипулация, интриги и показна авторитарност, хората си тръгват. И обратното, когато ги заразят с ентусиазъм, поощряват идеите им и създават взаимоотношения на партньорство вместо на подчинение, работа върви по-леко. 
Осъзнават, че дори печалбите да не са непременно огромни, служителите започват да имат

отношение към служебното си място 

като към второ семейство, за чието добруване и приятна среда се грижат, без някой да им го налага. Защото когато отидат на работа, искат да се чувстват добре. 
Наясно съм, че това не винаги е лесно. Че тази промяна на нагласата към управление и партньорство между служителите в една компания крие своите въпроси: ами ако настъпи слободия, ами ако аз ги обуча, а после те ми избягат и станат конкуренти, ами ако ми се качат на главата?... Ами ако на мен всичко това ми омръзне и реша да зарежа всичко, в което съм вложил толкова години труд и усилия? Ами ако ме „изядат акулите” в бранша?  

Всички тези страхове са „нормални”, но от гледна точка на един свят, който макар все още да съществува и със зъби и нокти да брани своя модел и територия, далеч не е доминиращ.

Само преди 2 години беше немислимо 

да има места, където всеки човек може да си наеме индивидуално офис пространство за толкова пари, колкото би давал, ако седне с лаптопа си в кафене, за да развива бизнеса си както сам желае, в часовете, в които се чувства работоспособен, и да предпочита да си партнира с други индивиди като него, осъзнали потребността си от творческа свобода без авторитети и повинност да обслужват чужди цели. Сега започват да никнат във всеки централен софийски квартал. Само преди 2 години беше немислимо да има места, където хората се събират, за да медитират заедно за своето лично благоденствие, и после, заредени с тази хубава енергия, да променият и света около себе си. 
Лека полека, с малки стъпки, но и с непреклонна убеденост, че

хармонията и балансът, които са усетили,

имат съвсем реално приложение във всекидневието и това е смисълът на тези медитации, а не да хукнат към Тибет. Сега тези места са със запълнени графици и препълнени зали. И никой не полудява от това. Напротив, започва да цени безкрайно собственото си съществуване и онова, което е привлякъл в живота си. Започва да гледа на него, както Малкият принц се отнася към своята роза. С искрена загриженост и любов. 

Вече и учените доказаха, че медитирането буквално променя мозъка. Само след четири седмици практика нервните влакна ставали по-плътни, като по този начин осигуряват повече сигнализиращи връзки. Оказало се, че медитацията насърчава производството на миелин – това е естествената мастна обвивка на нервните влакна. Промените са забелязани в предната част на мозъка, която помага за регулиране на поведението. Именно тази част е свърана с редица нервни разтройства и заболявания като деменция, депресия, шизофрения и прочее. След редица изследвания, включващи и ядрено-магнитен резонанс, учените доказали, че редовната медитация променя предния дял на мозъка и помага за по-добрата концентрация. 
Много е хубаво, че науката стига до такива открития, но не може да не си зададем въпроса –