Да ви издам ли една тайна - тя каза “Не”. Да ви издам ли още една тайна - ние го направихме въпреки това.
Това, което искам да изясня е, че в момента не се смея дяволито и не искам да те пречупя - просто в тялото ми липсва онази част, която трябва да изпитва емпатия спрямо теб.
И не ме разбирай погрешно, не съм човек, на който не му пука. Дарявам средства за благотворителни каузи, плача на тъжни филми и помагам на ранени животинки. Но ти? За мен ти не си реален човек, не съм те срещала, не те познавам и така успявам да правя онова, което правя.
А то е да бъда “страничната мацка” без вина, само с леко раздразнение, че не мога да виждам приятеля ти по-често, защото тази вечер сте на вечеря у вашите или ще те изведе някъде за рождения ти ден.
Може би щеше да е различно, ако изневеряваха на мен, но не ми се е случвало и не мога да усетя каква е болката, когато разбереш, че е станало.
Понякога си мисля, че съм прокълната - изневерих на първото ми сериозно гадже и смятам, че съдбата е кучка и сега ми връща като ме среща само със заети мъже. Но като изключим свръхестественото от картинката, в началото е доста вълнуващо да си “страничната мацка”, но след това идва просветлението, че винаги ще бъдеш просто втората най-добра.
После идва ред на следващия зает принц в блестящи доспехи и порочният кръг се завърта. Докато не открия своето “и заживели дълго и щастливо…”
